Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Радич Банев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Бъдете последователни, ще бъде трудно и когато наистина стане непоносимо, не се отказвайте. Успехът е за смелите.“ споделя Георги Василев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
В личен план приятелите ме определят като човек, който обича киното, автомобилите и хубавата храна. Казвам се Георги Василев и в момента заемам позиция „ Акаунт мениджър“ в А1 България.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Беше наистина много отдавна, през 2003-4 година. На родителите ми им бе все по-трудно да ме издържат, а и вече бях студент. Исках да започна работа, не бях ориентиран но имах възможността и щастието първия ми работодател да ме научи на най-важното, а именно – дисциплина. Спомням си, как идваше в офиса и държеше бюрото му да е перфектно чисто. Иначе поддържах компютрите му и извършвах административни дейности. Първите пари, които получих бяха 70 лв на седмица. Благодарен съм, защото чувството което имах тогава беше страхотно.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен е задължително да имаме стратегия за кариерното си развитие, колкото по-рано осъзнаем какво искаме да правим, толкова по-голям е шанса за успех. В началото на кариерата си знаех, че искам да работя в телеком. Тогава мобилен оператор. Трябваха ми 2 години за да стигна до интервю.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно !
Започвайки работа в голяма международна компания на 23-4 години се сблъскваш с изключително много предизвикателства, които имаш всеки ден. Личната мотивация също е важна, защото много хора в началото се пречупват под натиска на срокове, задачи и отговорности. Смятам, че желанието и поставената лична цел са ключови за успеха в началото на кариерата. Човек трябва да знае много ясно, какво прави и къде иска да стигне.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Страхотен въпрос. Ще отговоря в личен план и това са точно три изключително успешни мениджъри.
Спомням си, когато първия ми директор продажби ме посети лично, когато работех като консултант продажби в магазин на тогавашния М-Тел и ме попита „ Как постигаш резултати, бъди обаче честен с мен“ . Бях откровен, до ден днешен е мотиватор.
Като треньор продажби имах възможността да работя с най-добрия по мое мнение мениджър човешки ресурси в България. В този екип от един презентатор на слайдове смятам, че станах успешен треньор със стотици, да не кажа хиляди обучени търговци.
Третия мениджър няма да го спомена но е мой приятел, който ежедневно ме мотивира или когато бъркам не спестява нищо , също преминал много високи мениджърски позиции, както в телеком, така и в други индустрии.
Късмет е да можеш да попаднеш на професионалисти, които вярват в теб.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да не подхождаме емоционално, емоциите са лош съветник. Казвам го от опит
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Те са адаптивни, работят на бързи обороти, следват поставените цели и са посветени изцяло, знаят къде искат да бъдат след 1-2-3 години.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Този въпрос за мен е личен. Много хора следват съветите на родителите, някои хора следват кариерата в семеен план. Лично аз не съм получавал съвети, както и някаква подкрепа, действам така, както ме води целта и сърцето.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са важна част от етапите на кариерното ни развитие. Аз лично съм имал пикове и спадове, за 10 години съм променял 5 позиции, което е средно по позиция на две години, което според мен е сериозен успех. Имал съм и доста спадове. Близките приятели са ми подавали ръка, били са до мен и винаги са ме подкрепяли.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Може би има, аз още не съм я открил. Търся я.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двете. В началото на кариерата много от нас ( включително и аз ) съм се стремял да израствам вертикално. С времето осъзнаваш, че хоризонталното развитие е не по-малко важно, напротив, в много случаи е и предпоставка за успех. Винаги може да се преквалифицираш, да научиш език, да посетиш курс, всичко което е нужно, за да бъдеш по-добър
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Съвет, който съм получил е : Жоро, не се отказвай, имаш всичко необходимо, за да си успешен.
Съвета, който аз бих дал е: Бъдете последователни, ще бъде трудно и когато наистина стане непоносимо, не се отказвайте. Успехът е за смелите.
