Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Питащият човек е наясно с уменията и знанията си, не го е страх да каже, че не знае или не може, и винаги иска да научи нещо ново.“, споделя Паола Иванова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Паола, маркетинг и ПР специалист, завършила съм по специалността си в Рим, а преди това още едно висше в СУ.
Близо 10 години живях и работих като консултант, маркетинг специалист и тийм лидер в Нидерландия. Преди няколко години стартирах и собствен leisure бизнес– велосипедни турове за чужденци из България и място за активна почивка и рекреация в комбинация със семейство и спорт на морския бряг.
Майка съм на близо 4-годишния Филип и понастоящем работя като бранд мениджър за международни пазари на голяма застрахователна компания.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 16 години като стажант в БНТ.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Трябва, особено ако е професия, на която се посвещаваш, като лекар или учител.
Трябва да имаш цели и да знаеш искаш ли да станеш началник или искаш да продължиш да си експерт, например – едното е и административна длъжност, другото е по-свързано с професията ти. Трябва да можеш с времето да установиш какви други заложби имаш, например, освен в твоята си работа, бива ли те да си лидер, да си организатор, и задължително да търсиш изява на работното място и в тази сфера.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Като влиянието на първия ни учител – може да бъде основополагащо, ако е построено правилно, и работодателят обръща внимание, че това е първото ти истинско работно място. В този смисъл, то може или да остави дълбоки впечатления, или изобщо да не е нещо, което да остави трайни впечатления.
Освен служител, аз съм и работодател, и ми се е случвало при мен да работят хора, които за пръв път правят това – винаги съм се старала да ги науча на дисциплина, но и на това какви са техните права и къде трябва да поставят границата.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Може би ще е изненада за много хора, но всъщност моментите на трудност – те те учат да се издгаш, да преодоляваш, да разчиташ на себе си. Например, поемането на проект за който знаеяш малко, задължение, което правиш за пръв път, дори уволнението или освобождаването, Между другото, това е изключително полезен кариерен опит – вече ще знаеш как е и как да се оправяяш, но и да се научиш да уволняваш, да можеш да разграничаваш професионални от лични отношения.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Откровеността. Прикриването на грешка или обвиняването на други само забавя твоя личен процес на развитие и способността ти да се учиш. Не поемай отговорност за чужди грешки, защото няма да ти върнат този жест, но винаги, когато грешката е твоя, говори открито, дори предварително, преди да е станало ясно, че ти си отговорен. Ако грешката е катастрофална, значи не си за това работно място, ако не е, нормалният работодател или подчинен ще оцени честността ти и тази ясна представа за нещата, които имаш.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Мога да споделя аз кои качества адмирирам, което не непременно означава, че са адмирирани навсякъде. По-задълбочени познания в областта си, постоянно желание да се развиват и да знаят и научават повече, да поемат нови задачи, да питат – последното ми е любимо. Питащият човек е наясно с уменията и знанията си, не го е страх да каже, че не знае или не може, и винаги иска да научи нещо ново.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Огромна. От тях идва подкрепата за кариерния ти път, те са и модела за него – ако си израстнал в семейство без ясно изградени работни навици или в такова с прекомерна отдаденост към такива, никога не е добре. Съветите на родителите могат да бъдат отнесени към общата рамка на нещта, но в толкова динамично развиващ се свят, понякога те могат да бъдат и грешни,
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Те са тези, които се интересуват и помагат в трудните или решителните моменти – това са истинските приятели. Отново, обаче, трябва да са добре запознати, за да не дадат грешен съвет. Думите им винаги трябва да се приемат като съвет и перспектива, не като рецепта и единствено възможно решение.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Отговорът се съдържа във въпроса – поставяне на граници. То е вътрешна нагласа и въпрос на приоритет – за мен човек, кйто живее за рабтното си място не е пълноценен, тъй като има само една перспектива и е зависим. Истински ценният човек и специаист е този, който умее да съвместява и да привнася различни гледни точки, а това се поситга с активно „живеене“ във всеки момент от ежедневието ти.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не зависи от години, а от опит, желание, знания, нагласа. Има хора, родени да са служители цял живот, има хора, родени да са лидери. И това си личи и на 20.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Информацията е на-скъпата разменна монета.
