Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Николай Николаев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Чувството за интегритет при неуспехи, аналитичност при успехи и активната работа по нови възможности могат да направят един професионалист щастлив.“, споделя Георги Киров, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Кариерата ми е посветена на недвижими имоти. От 22 години работя в Colliers, като съм партньор, с дейност капиталови пазари. Също така съм председател на борда на директорите в Sofia Residential Development – Датско инвестиционно дружество с дейност в София. В паралел, имам дялово участие в друго инвестиционно дружество, което строи също недвижими имоти – Danish Hill. Преди 12 години също стартирах „хоби“ бизнес – Carbon Motors – ателие за реставрация на класически автомобили. Работил съм и по много други проекти извън имотите, вкл. start-up фирми и маркетинг.
Завършил съм Финанси в УНСС и след това в University of Chicago.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Твърде късно – на 20г. 😉
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегията: или имаме усет, че върви, или не. Да, звучи много неясно. Ако не върви, значи е нужна промяна. Понякога чакането може да влоши ситуацията. Можем да си представим времето като „човек“, който стои на маса преговори и да помислим, той от нашата страна на масата ли е или не?
Един съвет ни дадоха в University of Chicago: повече от 2-3 сериозни промени да не се правят в паралел. Например: смяна на работно място, смяна на индустрия и география (са вече 3). Това може да е ОК, но ако добавим и лична промяна: ново дете, нов дом или друго в паралел на предните може да е прекалено много за справяне. Да се има предвид капацитетът, защото големите промени не са „бърза храна“ и отнемат грижи, за да се случат нещата в добър порядък.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място няма сериозна тежест, според мен. За мен Colliers е третото работно място и се задържах 22 години.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Това се хората, които успяват да докоснат сърцето и съзнанието ни. Често това са хора, от които се учим не само на бизнес, но попиваме житейски ценности, отношение към света, получаваме качествено мнение за история, политика и обществени теми.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Личното ми мнение е, че понякога сериозни грешки се правят след постигнат успех, особено голям успех. Това често става, защото имаме „сляпо петно“ за това какво е случило успеха. Почти никой не анализира тези ситуации, докато при грешки – анализът е естествено продължение. И когато е постигнат успех често надценяваме личния си принос и подценяваме „късмета“ от обстоятелствата (дори подценяваме принос на колеги и др.). Кариери, в които има редица успехи, особено в бизнеси в различна сфера са рядкост; тогава късметът е обърнат в талант за постигане на успехи. Така, че съветът ми е да сме критични и аналитични към причините за постигнатите си големи успехи.
При наличие на грешка, разбира се, е добре да се помисли в последващ казус какво различно може да се направи, за да няма повторяемост. И разбира се да се погрижим за психиката си като не задържаме горчивината от неуспеха, защото животът предлага много възможности, но от нас зависи дали им обръщаме внимание или работим, за да ги има.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Дързост, но с емпатия. Талант за превеждане на бизнес казуси в „digestible” истории, но без розови или банални разкази. Талант за опростяване, но без изкривяване. Чувство за справедливост, но без да се стига в търговски казуси със задънена улица. Печелене на сърцата на хората в екип, но в дългата игра това става често с лични отстъпки (някой не са подготвени за това или не са достатъчно откровени със себе си). Когато има корпоративна рамка, която ограничава, да се намери квадрант в координационната система, който дава свобода на действие (собствено и на екипа).
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
За мен родителите могат да влияят по-скоро в насока образование, но кариерата е личен избор и се дефинира след отделянето от първото семейство. В този ред на мисли, подкрепата на съпруга/та има много по-голяма роля, както и на приятели.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите – да разбирам не клиенти-и-колеги-приятели, а приятели не свързани с професията. Да, смятам, че има от първия вид. Но другите приятели може да са добра външна гледна точка в криза, може да са емпатични, без да съдят, може да дават примери от други индустрии, да препоръчват клиенти, възможности и работни места, често без резерви. Много важни са!
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Моята кариера работи като интензивно и концентрирано работя, но не дълги часове. В останалия downtime работните мисли са с мен и никога не поставям граници. Това ми помага когато работя концентрирано да постигна бърз и често точен резултат (защото, ако човек си рестартира живота в Понеделник, 09:00ч. не може да очаква, че ще работи добре). От друга страна някой бизнес теми имат нужда от „техническо“ узряване и задържането им в съзнанието, в извън работна среда помага да се доразвият. В този контекст имам и достатъчно пространство и време за чисто лични теми. Противник съм на стриктните граници.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи от контекста: прекалено ранното вертикално развитие може да доведе до застой или изграждане на грешни ценности. Все пак в тази възраст се добиват и важни житейски ценности и умения за отсяване при липса на такива. Дори аз лично прекалено бързо израснах кариерно в тази възраст, като следващият период: от 35 до 45г. беше интересен и много поучителен. Но за младите кадри не трябва да има разлика между хоризонтално или вертикално, стига да има развитие. За мениджъри, от които зависи развитието на млади кадри, също зависи от контекста. Така, че съжалявам – нямам рецепта по темата 😉
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Ползвам цитат от Чърчил: „Успехът е да преминаваме от един неуспех в друг неуспех, без да губим ентусиазъм“. И ще добавя: чувството за интегритет при неуспехи, аналитичност при успехи и активната работа по нови възможности могат да направят един професионалист щастлив. Отнасяйте се към хората, както очаквате към вас да се отнасят.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
