Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Татяна Чохаджиева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Аз не вярвам в бързото кариерно развитие. Пред очите ми са минали твърде много кариерни сюжети, за да знам, че всяка бърза скорост рано или късно завършва с катастрофа в канавката.“, споделя Йорданка Рангелова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Йорданка Рангелова и съм собственик на комуникационна агенция One Media. Основах фирмата си след повече от 15 години работа в най-големите телевизии у нас, където бях репортер, сценарист, редактор, продуцент. Почти няма ниво, което не съм минала в създаването на телевизионни формати. И без значение какви промени претърпяват в момента медиите у нас и какво е нивото им, ще кажа, че телевизията ме научи на трите най-важни неща за всеки бизнес: дисциплина и точност – всеки ефир започва в точен час, не малко след това, не и около това; умение да общувам с всякакви хора на всякакви нива, да преминавам бариери и да скъсявам дистанции и смелост да се изправям след провали. В личен план съм щастлива майка на две деца и половинка на мъж, на когото се възхищавам, заради всичко, което е постигнал сам.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Работя още от ученичка, защото имах късмета да съм дете на прехода, когато много рано разбираш значението на думата „няма“. А ако говорим за първи, по-сериозен ангажимент, започнах още в първи курс на Факултета по Журналистика и Масови комуникации към СУ, защото имах нужда от работа. Взеха ме на шега и като експеримент за водещ в една малка кабелна телевизия. Всяка сутрин ставах в 4.30ч., а сутрешното предаване започваше в 7ч. Малко хора знаят колко работа има в часовете преди всеки жив ефир. Бях едва на 19, правех грешки, препъвах се, падах, понасях глоби и наказания, но това е опит, който не бих заменила с нищо друго. За много хора днес да станат за работа преди 9ч сутрин граничи с кошмар, който не биха си причинили, защото комфорта е приоритет, който ги води в живота. Избягвам такива хора и в личното си и в професионалното обкръжение.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Може и да ви изненадам, но не е задължително за всички. Ако за мен и за Вас е, защото сме асфалтирали изцяло сами пътя на своите кариери, то за хората, които стъпват наготово по такива пътища, съвсем не е нужна стратегията като начин на оцеляване.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е може би като първата ни учителка - минават години и дори нещо в нея да не ти е харесвало тогава, да си бил гневен или разочарован, дистанцията на годините заличава неприятното и остават само или поне главно хубавите спомени. В този ред на мисли са важни нещата, на които първите работодатели ни научат, ако разбира се, са хора, които могат да ни научат на нещо. Аз имах голям късмет с моите първи.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
При мен най-голям отпечатък оставиха хората, които направиха работата ми трудна. И сега не помня лицата и имената на тези, при които ми е било лесно, но на онези, които извадиха най-доброто от мен по особено мъчителен начин, ще съм винаги благодарна.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Задай си въпроса „защо“, рови надълбоко, търси причините, грешките ни са един от начините да разберем по-добре слабостите си и да ги преборим.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Аз не вярвам в бързото кариерно развитие. Пред очите ми са минали твърде много кариерни сюжети, за да знам, че всяка бърза скорост рано или късно завършва с катастрофа в канавката.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Аз не последвах съветите на моите, струва ми се от чист инат. Като родител, обаче днес се опитвам да разказвам различни истории за успеха или неуспеха на хора, инициативи, корпорации, а децата ми сами да правят своите изводи и смятам, че не даването на съвети, а разговорите с децата, нашите лични примери е това, което им помага да изберат професиите си някой ден.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Не само в етапите ни на кариерно, но и в тези на личностно развитие, приятелите са онзи пристан, на който винаги имаш нужда да поспреш, когато те застигнат бурите. Те ще те нахранят, подслонят и ще върнат силите ти за ново далечно плаване.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За съжаление такава рецепта поне аз нямам. Не харесвам и думата „баланс“, защото смятам, че такъв не съществува при нас – хората. Има моменти, в които работните ангажименти ни поглъщат малко повече, но това пък е, за да осигурим по-добър живот на себе си и околните, така че нещата малко се размиват. Ако ме питате кое поставям под номер едно, това категорично е семейството ми, моите три момчета.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Траекторията и моделът на развитие между 20 и 35 години не са толкова важни, колкото това да се научиш постоянно да се движиш, да даваш най-доброто, на което си способен, да предприемаш рискове, да изследваш нови възможности, да трупаш опит и да не се отказваш.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Ще кажа това, което аз научих по трудния начин, защото винаги съм била от нетърпеливите. Най-силният коз във всяка игра е търпението и умението каквото и да се случва наоколо да не губиш фокус. Най-голямата ви награда ще е в деня, в който се смеете последни, научете се на търпение във времената на бързите успехи.
