Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Да предаваш знанията и ноу-хауто си нататък е благодат. Не те прави по-беден, но може да те направи по-богат.“, споделя Бойчо Попов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Аз съм Бойчо Попов и имам повече от 20 години опит в журналистиката. Работил съм като редактор за най-големите бизнес издания в България. Започнах журналистическата си кариера през 2000 г. в немскоезичното издание Bulgarisches Wirtschaftsblatt, където се издигнах до позицията заместник-главен редактор. По-късно работих като редактор в най-големите специализирани бизнес медии в страната. В продължение на над 12 години съм работил в най-четения бизнес и финансов уебсайт в страната, като през последните 8 години от тях бях негов главен редактор. Имам богат телевизионен опит като водещ и продуцент.
Носител съм на наградата за журналистика „Джеймс Баучер" на Ирландското посолство за иновациите в ролята на онлайн журналистиката и ясната си позиция в подкрепа на гражданските движения и правото на среда без ГМО.
През последната година активно се занимавам с публични комуникации и връзки с обществеността, като работех за известно време като директор по стратегическите комуникации в Министерството на електронното управление. Разработих множество стратегии за комуникация и кризисни обществени комуникации. В момента съм съосновател и управител на агенцията за нейтив ПР Native Story.
Имам магистърска степен по немска филология със специализация „Лингвистика и превод" от Софийския университет "Климент Охридски".
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Неофициално – на 16 години, когато през лятната си ваканция продавах вестници на сергия по време на „лудото“ американско футболно лято. Всичките спестени пари от тази дейност похарчих за първия си касетофон със CD.
Официално започнах работа като студент във втори курс – първо като преводач и редактор в Българския икономически форум, а малко след това – в Bulgarisches Wirtschaftsblatt.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Ако трябва да отговоря по учебник - стратегическото планиране на кариерата е важно, за да си изясните дългосрочните си житейски приоритети и да живеете живота си в съответствие с кариерния си план и плана за личния си живот. Кариерният план би следвало да включва краткосрочни и дългосрочни етапи в кариерата ви и да помага да постигнете целите на кариерата си стъпка по стъпка чрез подходящи мерки и стратегии.
Но това бе отговорът по учебник и на теория. А честният отговор, подплатен от практиката, предполага да се съобразим с днешната реалност. А тя е, че пазарът на труда се променя с все по-бързи темпове. С развитието на технологиите и подобряването на изкуствения интелект все по-бързо възникват нови професии, а други сякаш загиват или губят актуалност. Затова и си мисля, че в днешно време изграждането и следването на кариерна стратегия, която предполага да е дългогодишна, е доста трудно. Просто браншовете, тенденциите, пазарната ситуация се променят много бързо и е направо невъзможно да се предвиди какво и как ще работим след пет години например. Затова е по-скоро важно да събираме опит и компетентност в дадена област, да имаме желание непрекъснато да се учим и развиваме и при нужда да сменяме дори цели браншове.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Много е важно, защото ни дава основата за работната култура. Може да звучи и като виц, но част от младите хора и колеги нямат изработени основни работни навици, като например да идват навреме на работа или да уведомяват прекия си ръководител, ако изненадващо им се наложи да не са на работа. И точно в това е ролята на първата ни сериозна работа. Там се учим на колегиалност, дисциплина, отговорност.
Моето първо по-сериозно работно място ме срещна с човека, който оформи любовта ми към една от професиите ми - журналистиката – покойният вече Иван Ганев. Мога да кажа, че съм имал невероятен късмет да работя с него.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Без съмнение прекият ръководител, ако е истински лидер. А това означава не само да преследва по последно поставените цели и неуморно да дава личен пример, но и да се грижи за професионалното развитие на колегите си.
Що се отнася до събитията – това според мен са всички малки или големи постижения. А в началото на кариерата и малките са с цената на големи – независимо дали става дума за вътрешнофирмена награда или бързо повишение.
Ключови събития, като повишения, промени в работата или значими проекти, могат да окажат голямо влияние върху кариерното ни развитие. Професионалното обучение и конференциите също могат да окажат значително влияние върху кариерната ни траектория, като разширят знанията и връзките ни.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Избягването на прекаленото самобичуване и трезвата оценка на ситуацията, за да се повтаря. Баба ми казваше, че „човек е единственото животно, което се спъва в един и същи камък повече от веднъж“. Това винаги е опасно, но при кариерния път може да е фатално. Така че задължително е максимално бързо да се намерят правилните изводи и поуки от дадена грешка и да прилагаме наученото.
Като цяло най-добрата реакция след допусната грешка е да поемем отговорност, да анализираме какво се е объркало и да се поучим от нея. Да комуникираме прозрачно със засегнатите страни, да потърсим обратна връзка и да приложим корекции, за да предотвратим бъдещи грешки. Приемането на грешките като възможност за учене насърчава мисленето за растеж и демонстрира устойчивост и зрялост.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хората, които се радват на бързо кариерно развитие, обикновено притежават качества като адаптивност, непрекъснато учене, силни комуникационни умения и проактивно отношение. Много често те са силно мотивирани, устойчиви и способни да се ориентират ефективно в промените.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството би следвало да играе важна роля в кариерното развитие. То предоставя емоционална подкрепа, дори и финансова помощ, а понякога и насоки, основани на собствения опит.
Моите родители впрочем не са се месили в избора ми на професия, а по-скоро са били загрижени за изборите ми. И въпреки че съветите на родителите могат да бъдат ценни, важно е да се вземат предвид и личните стремежи и пазарните тенденции. Балансирането на родителските съвети с личните цели и професионалните съвети осигурява един по-цялостен подход към кариерното развитие.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Подобна. Приятелите могат да предложат емоционална подкрепа, нетуъркинг и практически съвети, базирани на собствения им опит. Разбира се, най-ценното може би е това, че могат да предоставят честна обратна връзка, да ни насърчават в трудни моменти и да празнуват успехите ни. А ако са в сходни професионални области, могат да предложат идеи и възможности, които да подпомогнат кариерното ни развитие.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Чувал съм, че има. Но аз не съм я открил. В журналистическата професия на практика това е почти невъзможно за постигане.
Но на теория намирането на подобен баланс изисква поставяне на ясни граници, приоритизиране на задачите и ефективно управление на времето. Важно е също така да се съобщават границите на колегите и членовете на семейството. Да се поставят ясни граници между работата и свободното време и да се научим да отказваме, когато натоварването стане прекалено голямо.
Създаването на здравословен баланс между професионалния и личния живот изисква съзнателни решения и непрекъснати корекции. Най-добре е да експериментираме с различни подходи и да открием какво работи най-добре лично за нас.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Много хора искат да се изкачват по кариерната стълбица. Но има и такива, които не изпитват необходимост да поемат отговорност за екип или да се утвърждават на ръководна позиция. Това обаче не означава, че тези служители не си поставят професионални цели или нямат желание да работят по етапи в кариерата си. Тези хора може да са много компетентни в своята област и да искат да продължат професионалното си развитие. Например тяхната цел може да бъде да обогатят компанията с експертните си познания, да стимулират иновациите и по този начин да отбелязват успехи. Ако вече не разглеждаме кариерата само като път към върха, хоризонталната кариера също изглежда привлекателна. И вероятно е по-желана именно при по-младите професионалисти.
Аз съм по-скоро за по-бавното израстване в кариерата, но кариерното развитие и реализация са строго индивидуални при всеки човек.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният съвет за кариерата, който съм получавал, е винаги да се уча през целия си живот. Непрекъснатото усъвършенстване на уменията и следенето на тенденциите в бранша ни правят адаптивни и ценни. А в днешният свят на непрекъснати промени и бързи трансформации, този съвет е още по-ценен.
Съветът, който бих дал, е да изграждате и поддържате мрежата си с контакти. Взаимоотношенията и връзките могат да отворят врати, да осигурят подкрепа и да предложат възможности, които може да не откриете сами. Винаги бъдете отворени да се учите от другите, но и да давате своя принос към професионалната общност. Аз го правя редовно в качеството си на доброволстващ лектор и ментор. Да предаваш знанията и ноу-хауто си нататък е благодат. Не те прави по-беден, но може да те направи по-богат.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
