Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Кристина Камбурова
”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„Хората имаме различни цели, защото имаме различни характери и лични истории.“, споделя Пепи Димитрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Пепи Димитрова, основател и управител на пr2 communications agency и CEO на BOpartners, център за споделени услуги на Realto Group.
Имам бакалавърска степен по управление на медиите от УНСС и магистърска степен по политически науки от Нов Български Университет. Над 20 години заедно с екипа на пr2 поддържаме имиджа на водещи български и глобални компании. Била съм съветник в Министерски съвет, както и обучител по публично говорене на водещи обществени фигури. От август 2021 г. управлявам центъра за споделени услуги на Realto Group – Bopartners, в който работят над 60 доказани професионалисти в пет административни звена. Съвместяването на тези две ключови позиции ми дава огромно удовлетворение, защото ми позволява ежедневно да съчетавам креативността на предприемача със силата на корпоративния свят.
Имам чудесно семейство - дъщеря на 24 години и син на 15. Те са моите най-големи учители и основната ми мотивация да се стремя във всички свои действия да бъда „за пример“. Голямата ми страст е в техничното планинарство (mountaineering) - моята зона на осъзнаване и личностно преодоляване.
Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
Изкушавам се да започна разказа за своята кариера от това как станах телевизионен репортер в предаването „Здравей, България“ в НОВА през 2001 г., когато Милен Цветков и екипа му бяха абсолютен феномен на телевизионния екран, защото поставяха основите на модерните сутрешни блокове, които гледаме и до днес. Но ще се върна една крачка назад, когато като студентка в първи курс започнах работа в т.нар. „ведомствено кафе“ на Овъргаз. Спомням си как с треперещи ръце влизах да занеса кафе в залата преди заседание на Борда на директорите и бих казала, че дори изпитвах страх. А компанията беше добър работодател, особено за онези години, и колегите винаги се държаха възпитано и с уважение. Тези месеци не са били запомнящи се или определящи за кариерното ми развитие, но в човешки план бяха важни за мен. Много повече, когато започнах да израствам в йерархията и самата аз бях поканена за член на Борда на директорите.
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Мисля, че аналитичност и критично мислене, емоционална интелигентност и практичност във вземането на решения. Не знам дали са точно професионални качества, но са характеристиките, които изследвам и развивам целенасочено.
Кога ходите с удоволствие на работа?
На практика всеки ден, в който избирам да отида на работа, го правя, защото ми носи удоволствие. Имах период в живота си, когато се качвах в асансьора към офиса и изпитвах съпротивление. Отне ми няколко месеца да инициирам и реализирам промяна. Имам нетърпимост към живот под мотото „трябва“. Но кога отивам на работа с повече страст от обикновено? Когато през нощта съм намерила решение на важен работен проблем. Нямам търпение да го споделя и обсъдя с колегите и тези дни са по-вълнуващи за мен.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?
Ценностите на собственика на компанията са определящи за мен – когато избирам работодател или клиентите на агенцията, където лоялността е дори по-важна. Ако лоялността не е в ДНК-то на компанията, то кому ще е нужна и важна и моята лоялност? Взаимоотношенията в бизнеса не са много по-различни от тези в живота. Особено в България, където хората се познаваме и споделяме много и извън заседателните зали.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Всяко месечно възнаграждение, което е договорено доброволно между двете страните, би трябвало да е справедливо. А ако е справедливо, вече не може да бъде водещо – нито за мотивацията, нито за качеството на работата. Когато се случва да интервюирам кандидати за работа, питам: „Каква е заплатата, за която ще ходите на работа с радост?“ Когато говорим за условията на една работна позиция, има толкова други фактори от значение – взаимоотношения в екипа, придобиването на нови умения, възможност за развитие.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
Няма трябва. Ако успехът на един бизнес имаше точна формула, всички щяхме да я знаем и с лекота да я прилагаме. Има малки семейни компании, в които всички са приятели и организации, в които сближаването в личен план не се толерира. С колегите е важно да имаме честни професионални отношения. Да можем да работим, но и да се забавляваме. Да усещаме, че заедно можем повече. Иначе въпросът е като този „трябва ли да бъдем приятели с децата си?“. Не, защото не сме приятели, а родители и деца. Така е и в бизнеса – придържането към функциите на ролята регулира очакванията и ни предпазва от излишни емоции.
През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно и кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?
В началото на своята кариера вярвах, че всеки човек иска да се развива кариерно и да расте йерархично. Бях убедена, че амбицията е като дишането – няма начин да живееш без нея. Истината е, че хората имаме различни цели, защото имаме различни характери и лични истории. Промяната трябва да се инициира и търси тогава, когато работата не ни носи радост. А радостта – тя е също индивидуална. За един това е възможността всеки ден в комфорт и сигурност да прави едно и също нещо, докато го усвои до съвършенство, а след това да се наслаждава на перфекционизма си. За друг – възможността всеки ден да прави нещо ново.
Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?
Правилно е да внимаваме изключително много. Не само със съдържанието, което споделяме, но и с коментарите, които оставяме. Аз следвам един просто принцип – пиша в интернет или в чат само онова, което нямам проблем да излъчат в централните новини. Прост тест за допустимост – това е нещо, от което не бих се срамувала, дори да го види цяла България. Не само колегите или клиентите, но и децата, и родителите ми. Опитайте и ще видите дали се налага да променяте нещо.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?
Получих го от един банкер с дългогодишен опит в банка в Париж: „В работата чувствата нямат значение, гледай целта.“
Този съвет ми е помагал в най-трудните моменти. Казвала съм си „не е важно дали си обидена, ядосана, дали е честно, важно е каква е твоята цел и кое действие ще те отведе до нея.“ Да не се бърка с принципа „целта оправдава средствата“, защото е различно. Това е механизъм да отработя емоциите и да взема правилно решение отвъд тях.
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Ще дам човешки съвет, защото вярвам, че ако е щастлив и осъзнат, човек с лекота постига кариерните си цели. И той е: Следвайте сърцето си, не парите! Успехът идва там, където в действията има страст.
