897

Работата трябва да те бута, а не ти нея. Ако вършиш нещо с мъка – значи е време за нов курс

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив 

 

”WorkTalent представя“ е рубрика, в която ще ви представяме интересни хора, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.

„Докато я има искрата в работата ни, удоволствието ще е винаги съпътстващо чувство, въпреки умората и френетичния ден.“, споделя Ирена Георгиева, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

 

Ирена Георгиева е адвокат и управлява PPG Lawyers – кантора, фокусирана в подпомагането на бизнеса по комплексни регулаторни въпроси като защита на личните данни и информационнаta сигурност, конкуренция, защита на потребителите, обществени поръчки, данъчно право и др. Има над двадесетгодишен опит като юрист и консултира своите клиенти по едни от най-горещите теми на деня – реакция при нарушения на данните и кибератаки, жалби от субекти на данни, онлайн търговия, защита на данните, като елемент от сделки за сливания и придобивания, одити за съответствие, обжалване на обществени поръчки и комуникация с възложители и т.н. Докторската си дисертация защитава в Университета Грьонинген, Холандия. Сертифициран мениджър по сигурността на информацията към IAPP e. Автор на две монографии и множество професионални статии. Лектор, както на широки публични платформи и събития, така и по покана на отделни бизнес организации. Омъжена и майка на две деца.

 

Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи  се?

Работя още от студент във втори курс. Първо като стажант в няколко големи софийски кантори, след това вече като младши адвокат и така нагоре по всяка едно стъпало, докато не дойде времето да работя сама за себе си. Всяка една малка стъпка е била от съществено значение за мен и ме е насочвала в избора ми на конкретна област от правото, която да специализирам. Най-определящи за мен са именно тези години, в които съм имала възможността, времето и свободата да попивам информация и да се уча от хора с много опит в моята професия. На това се опитвам да уча и сега младите колеги или стажанти, които идват при нас - свободното време и необремененото съзнание не са константи и трябва да се използват максимално. Аз имах късмета в началото на моя професионален път да работя с цяла група прекрасни, млади и любопитни хора, с които успешно "досаждахме" на по-старшите колеги, а те бяха достатъчно търпеливи да ни учат и да ни дадат увереността в практиката, на която университета няма как да научи по никакъв начин.

 

Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?

Емпатия – да, в света на правото трябва да притежаваме и висока емоционална интелигентност, за да посрещаме проблемите на клиентите си като свои, а да се справяме хладнокръвно с тях; да припознаваме различните бизнеси; да настояваме да сме част от ежедневието и естеството на работа в една компания, за да сме в състояние да даваме адекватни, а не "заучени" и стандартни съвети; да умеем да говорим езика на клиента, а не само езика на закона. Добра организация – намирам за проява на уважение към клиентите си и техния бизнес да спазвам определените крайни срокове. Естествено, понякога все още си позволявам да очаквам и обратното разбиране, че нашата професия изисква сериозен анализ на конкретна индивидуална ситуация и е (без преувеличение) творчески процес, който има нужда от своето време. Коректност – отношението към работата ми е такова, каквото аз бих искала да получа от експерт в друга област. Отнасям се с респект към развитието, ресурсите и нуждите на организациите, които се обръщат към нас и намирам за особено важно тези отношения да са реципрочни.

  

Кога ходите с удоволствие на работа?

Обичам работата си и затова лесно се вдъхновявам. Когато имаме нов проект или клиент все още усещам онзи приятен професионален гъдел, че ми предстои предизвикателство, с което нямам търпение да се справя. Докато я има тази искра, удоволствието ще е винаги съпътстващо чувство, въпреки умората и френетичния ден.

 

Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?

Моята професия е невъзможна без лоялност. Така че в този смисъл нямам нужда от допълнителен мотив, за да съм лоялна към компаниите, които обслужваме. Забелязвала съм, че адвокатската професия понякога влече след себе си една конотация на претенциозност, високопарност – дори и в нашите професионални среди. Не трябва да забравяме обаче, че ние предоставяме услуги за своите клиенти и, колкото и експертни да са, ние работим за дадена компания, а не тя за нея. Така че лоялността в работата ни следва априори да е безпрекословна.

 

Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?

Хубавото на свободната професия е, че месечното възнаграждение е правопропорционално на свършената работа. То не ти се следва по право, както е в едно трудово правоотношение, например. Така че стойността на възнаграждението варира в зависимост от усилията, които си положил. Може да звучи дори страшно, но всъщност е доста отрезвяващо и мотивиращо.

 

Трябва ли да сме приятели с колегите си?

В отношенията с колегите си залагам най-вече на честността – това изисквам и от тях. Ако с годините тази честност изгради и близки отношения, то това е един прекрасен бонус, но приятелството никога не ми е пречело да изисквам да си вършим всички работата професионално и с нужната дисциплина.

 

През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно и кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?

Няма конкретен срок, след който задължително трябва да си сменяме работата. Като жена, освен адвокат и професионалист, определено мога да споделя, че аз усещам нуждата от промяна на интуитивно и дори на физическо ниво. Работата трябва да те бута, а не ти нея. Ако нямаш желание да свършиш нещо или го вършиш с мъка – значи е време за нов курс и надежда за попътен вятър.

 

Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?

Писането в социалните мрежи, колкото и да се прокламира като conditio sine qua non в нашия дигитален век, все пак не е задължително все още. Аз използвам социалните мрежи за строго определени свои цели – да следя интересни разработки и анализи, да се информирам за събития. Самата аз публикувам най-вече професионална информация или пък теми, които съм оценила като особено вдъхновяващи и намирам, че заслужават публичност. Разбира се, публикувам и свои статии по теми от сферите ми дейност и те показват моята ангажираност и фокус в дадена област. Не ги възприемам обаче за определящи за кариерното ми развитие, а като част от него. Не мисля, че "внимавам" особено какво пиша, защото някак свързвам внимаването с автоцензура или изграждане на фалшив образ. Има обаче теми, които намирам за напълно несъвместими със социалните мрежи и тях пазя за строго личното или пък строго професионалното си обкръжение.

 

Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?

"Питай!". Това ми каза един колега адвокат навремето, когато бях много млада в професията си и се чувствах неуверена. Така научих особено важен урок – няма нищо страшно да не знаеш нещо или да сбъркаш. Но за да се научиш трябва да задаваш въпроси и да изслушваш внимателно отговорите. Това правя и до ден днешен – никога не си позволявам да давам прима виста съвети на клиент. Първо питам, научавам подробности, съветвам се с други колеги, ако трябва обръщам Земята наопаки и чак тогава давам консултация и изразявам мнение.

 

А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?

Уважавайте себе си, хората, с които работите и хората, за които работите – това винаги се усеща и винаги дава плодове.

 

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com