Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„Имам силно изразена непоносимост към несправедливостта.“, споделя Радослава Димитрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Радослава Димитрова и съм “HR” по призвание и професия. Над 10 години съм ангажирана пряко с дейности, касаещи хората. Заемала съм различни роли в направления Talent Acquisition, Recruitment, Engagement & Motivation, L&D, Employer Branding, HRBP, HR Management. През 2022 година излязох от корпоративния свят и поех предизвикателството да бъда съосновател на бутикова HR aгениця. Тази стъпка ми даде ценен опит и друга перспектива, възможност да разгърна потенциала си и да помогна на различни компании и хора да намерят допирни точки. От дете съм силно емпатична и изпитвам непоносимост към несправедливостта. В работата си се сблъсках с проблем на трудовия пазар в България, а именно скритата дискриминация на възрастов признак в процеса по подбор и трудностите, пред които се изправят професионалистите на 50+ години. Това ме мотивира в края на 2022 да създам групата “Работа за нашите родители” във Facebook, а в началото на 2024 и неправителствената организация в обществена полза - Фондация “Работа за нашите родители” / SeniorCareers Foundation. Мисията ни е да помогнем за професионално развитие на хората над 50 години, насърчавайки равни възможности в работния процес. Текущо съм се посветила на нея и се надявам все повече компании да споделят ценностите ѝ и да се заявят като социално отговорни работодатели. Благодарна съм, че в това начинание имам подкрепата колеги, с които сме работили през годините и които изцяло доброволно помагат да развием дейността и да увеличим добавената стойност за цялото общество.
Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
Кариерата ми в HR започна неочаквано и скоростно. Преди да заема първата си “официална” позиция като HR специалист, имах опит в административната част на ролята. Предполагам хъса и мотивацията ми отвориха вратата за по-комплексна функция, която приоритетно в съответната компания беше насочена към привличане на таланти. За кратък срок трябваше да се запозная със спецификите на IT сектора, да усвоя и разбера терминологията. Доста лично време посветих на това, дори прочетох един от най-разпространените към онзи момент материали - “Основи на програмирането”. Опитах да пиша и код, но не беше за мен. Участвах във множество технически интервюта, като всеки път научавах нови неща в технологичен аспект, но и по отношение на хората, с които работя и тези, които искат да се присъединят към екипа ни. Това ме вдъхновява и до днес!
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Откритост в комуникацията, отговорност към поетите ангажименти, позитивна нагласа и подход към всеки казус.
Кога ходите с удоволствие на работа?
Винаги! Важно е да работя така, че резултатите да ми носят удоволствие. Намерила съм своята кауза и тя ме вдъхновява.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?
Колегите, подкрепящата среда и ценностите на самата компания.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Важно е трудът и вложените услилия да бъдат адекватно оценени. Ако има разминаване между стойността, която носим и финансовото изражение, което получаваме, това може да е повод за демотивация. Обикновено компаниите, с които имаме синергия на ниво ценности, прилагат добри практики при формиране и на възнагражденията.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
Когато средата е подкрепяща и екипът споделя общи на нашите възгледи, често се свързваме с колегите и на приятелско ниво. Тази тенденция беше по-силна преди Ковид и преминаването в предимно отдалечен режим на работа. В офиса, ежедневно, прекарваме голяма част от времето с колегите си. Заедно решаваме възникнали казуси, изпълняваме поетите ангажименти и гоним бизнес целите на компанията, но със същите тези хора споделяме обяда си, говорим в почивките и се сближаваме несъзнателно. Това чувство за “екипност” прави и самата работа приятна. Тук бих направила паралел. Ако културата на компанията е наложила вътрешна конкуренция между колегите (следване на персонални цели, които са обвързани с поощрение), тогава по-трудно се изграждат близки отношения.
Няма универсална формула. Познавам хора, които 10-15-20+ години работят за една компания. Познавам и такива, които за 5 години са сменили 3 работни места, дори повече от 3. Дали едните са се развили повече кариерно от другите? Не мисля, че има такава взаимовръзка. Ключовото тук е да разчетем правилно знаците, че е време за промяна. Тя може да се случи в рамките на самата компания, а ако няма възможност - чрез смяна на работното място. Част от сигналите са промяна и разминаване в ценностите, които ни свързват, липса на удоволствие от работата, потиснатост и чувство за непълноценност.
Социалните мрежи са средството, чрез което се представяме пред широка група хора. Докато във Facebook сме свързани основно с приятели, то в LinkedIn контактите са на професионално ниво. Важно е да се съобразяваме с фокуса на съответната мрежа, когато споделяме съдържание. Най-добре е да бъдем автентични в образа си пред общността, като имаме предвид, че той отразява нашите знания, начин на мислене, качества и би могъл да окаже влияние върху кариерното ни развитие.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?
Да вярвам в себе си.
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Винаги давайте максимума от себе си за целите, които сте си поставили.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
