Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„Заобиколени сме от достатъчно много хора, които работят работа само, за да получат заплата на края на месеца. Опитайте се да не бъдете един от тях.“, споделя Александър Джонгаров, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Моето име е Александър Джонгаров и съм изпълнителен директор в Делта Соурс ООД. В свободното си време се занимава със спорт, народни танци и пчеларство. Обичам времето, в което съм сред природата, защото така се зареждам с положителни емоции.
Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
Моята кариера започна с дипломирането ми в Технически Универистет София - филиал Пловдив, а веднага след това в ИТ отдела на голяма българска фирма. По-късно благодарение на моят дипломен ръководител проф. д-р. Велко Илчев се запознах с тогава бъдещите ми колеги от Делта Соурс, с които заедно поставихме основите на фирмата. Бих казал, че определящите и запомнящите моменти в кариерата ми не са били тези, в които сме се разраствали или успявали, а моментите, когато съм допускал грешки и е трябвало да се уча от тях. Имам една история, която се случи преди повече от 10 години. Работехме добре с клиент, а към онзи момент бях отговорен за одобряването и извършването на плащания. Както всеки друг месец бях подготвил банковите трансфери в уречения ден - одобрени и изпратени. След около месец мениджмънта почна да се интересува от тези плащания и да задава въпроси дали са изпратени. Тъй като работех изключително стриктно и знаех, че съм ги направил и изпратил навреме, заявих твърдо, че всичко е наред. След няколко седмици, заедно с мениджмънта трябваше да участвам в среща с този клиент, защото той продължаваше да твърди, че не си е получил парите, за които сме се разбрали. Срещата не беше най-приятната, в която съм участвал. Едната страна обвиняваше другата и обратно. Накрая реших, да покажа потвърдените трансфери. По време на срещата отворих системата и видях, че всичките трансфери на клиента са одобрени и чакат потвърждение за изпращане. В този момент се почувствах изключително неудобно, защото заради моята разсеяност бях довел колегите до доста неприятно положение пред клиент. Единственото, което сметнах за правилно е да си призная грешката и да сложа край на дискусията. И така колкото и да ме беше срам в този момент, излязох пред клиента и казах, че мениджмънта нямат нищо общо с това забавяне и че грешката е изцяло моя, защото съм направил одобрение на плащанията, но съм забравил да натисна бутона “изпрати”. Със сигурност мога да ви споделя, че това е един от моментите в живота ми, в които съм се чувствал доста неудобно в кожата си. Но искам да кажа също така каква беше реакцията на клиентите. Те се засмяха и срещата приключи след няколко минути. След това имах разговор и с моите мениджъри, от които очаквах някаква форма на наказание, заради неизпълнените ми задължения. Но това, което се случи беше неочаквано. Tе ме увериха, че няма да има такова наказание и също така казаха, че са били приятно изненадани, че съм признал грешката си и съм поел отговорността, колкото и да е било трудно. За мен това беше изключителен момент в кариерата и разбрах, че уважението се печели не с това да бъдеш безгрешен в действията си, а да поемаш отговорност за тях, въпреки неуспехите си.
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Като цяло ми е доста трудно да избера качества като най-ценни. Със сигурност разчитам доста на своята емпатичност, чувството ми за справедливост и спокойствието, което ми помага да решавам дори и най-трудните задачи.
Кога ходите с удоволствие на работа?
На практика всеки ден. Удоволствието от ходенето на работа според мен идва, когато усетиш, че се намираш на правилното място, работиш с правилните хора и правиш това, което обичаш. Имам една весела история. По стечения на обстоятелствата, отидох да даря кръв в близката болница. Обикновено накрая на процедурата приготвят извинителна бележка за работодателя, с която можеш да ползваш два дни отпуск. Не мога да опиша учудването на медика, когато ѝ казах, че такава бележка не ми трябва. Все пак тя реши да ме попита защо, а отговорът беше много прост. Не искам да отсъствам, защото много ми харесва това, с което се занимавам.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?
Винаги съм смятал лоялността не за качество, а за двупосочен процес. Вярвам, че компаниите, които се отнасят открито, честно и подхождат отговорно към своите служители биха предизвикали същия отговор в хората. Така и в отношенията си с моите колеги се стремя да бъда отговорен, честен и открит.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Стойността на месечното възнаграждение със сигурност има значение, но в никакъв случай не е най-важното. За мен много по-важни са средата, отношенията с колегите и баланса между личния живот и работата. Ако такъв баланс отсъства е въпрос на време нещата да пропаднат, независимо от заплащането.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
Дали трябва - не, не трябва, но ако ми позволите леко да променя въпроса на “Може ли да сме приятели с колегите си?”. Смятам, че е възможно, лично съм срещал едни от най-близките ми хора точно на това място. Може би няма как да се получи магията на приятелството с всеки един, но хората, които са от “една порода” лесно се познават и сприятеляват.
Смятам, че времето не е най-добрият показател, който може да се използва за измерване. Това е строго индивидуално, но за мен има два показателя - ако се усетиш демотивиран или дълго време в зоната си на комфорт. Не винаги смяната на работното място е необходимо, друга позиция или поемането на нови и друг тип отговорности може да доведе до сходен ефект. За мен компанията трябва да помага на своите хора да се развиват, израстват и излизат от зоната си на комфорт. Ако усетиш, че си достигнал до тавана на разивтие на това работно място - време е да го смениш.
Социалните мрежи са фактор в днешно време и не е нещо, което просто може да се остави на страна. И това всъщност вменява на пишещия по-голяма отговорност. Да, смятам, че човек трябва да внимава какво пише, защото това много лесно може да бъде интерпретирано грешно или пък част от съдържанието да се “изреже” от цялостния контекст и да бъде направено да звучи невярно. Както човек избира приятелите си, така той трябва да избира социалните мрежи, в които участва и съдържанието, което споделя там. Принцип, към който обичам да се придържам е - да споделям това, което смятам, че ще има отзвук и ще бъде под една или друга форма в полза на обществото или на поне една малка част от него.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?
Винаги бъди отворен към разговори. Не защитавай сляпо позицията си, а задавай въпроси, бъди любопитен и се опитай да разбереш мотивите на отсрещната страна. Винаги има изход от всяка ситуация, стига да си достатъчно търпелив, гъвкав и разбиращ.
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Моят съвет, който бих дал е хората да търсят работа, в която горят, която им е интересна и изпълва цялото им същество. Тогава няма как да бъде досадна или уморителна. Ако намерят това, което ги вдъхновява, ще бързат към работното си място, но не за друго, а защото искат да са там час по-скоро и да правят това, което ги очаква. В такъв случай е въпрос на време да стигнат до ниво на желаното заплащане. Заобиколени сме от достатъчно много хора, които работят работа само, за да получат заплата на края на месеца. Опитайте се да не бъдете един от тях.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
