Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Владимир Томашевич
”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„Краткосрочните job-hoppers не дават шанс на себе си да изградят основни работни навици и професионални умения.“, споделя Елица Величкова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте, казвам се Елица Величкова. Аз съм хотелиер по професия, призвание, култура и мислене с близо 25 години опит и много постижения за гърба си. Във всеки хотел, в който съм работила, съм била част от pre-opening екипа, като ролята ми във всеки следващ е била все по-ключова и отговорна. Изключително жизнен и динамичен човек съм. Винаги съм в готовност за нови инициативи, предизвикателства и върхове за покоряване. Перфекционист съм, но и самокритична.
Бивш генерален мениджър на Sense Hotel Sofia малко повече от 14 години. Участвала съм в изграждането му, превръщайки го в емблематичен хотел. Пример за успешен и устойчив бизнес, с едни от най-добрите показатели на пазара на хотелите в София. Винаги поставям високи цели и екипно ги постигаме чрез добро планиране и упорит труд. Дори и тези, които са се стрували невъзможни за екипа ни.
Имам над 10 години опит като преподавател в International University College, Sofia, по специалностите Hospitality Management and Operations и Management Workshop.
Обичам да предавам знания и да обучавам на практически умения, особено когато имам заинтересовани хора срещу себе си. Прилагам го постоянно и в работата си. Обучила съм не малък брой служители и съм изградила много мениджъри.
Като консултант на редица международни компании, някои от които Globul, Cosmo Bulgaria Mobile, Мини Марица Изток и други съм обучител и автор на множество професионални стандарти в сферите: обслужване на клиенти, мениджърски умения и хотелиерство.
Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи изапомнящи се?
На шега. Имам американско средно образование и прибирайки се в България (защото животът тук беше много по-весел и свободен за тийнейджърите) нямах голям избор къде да продължа висшето си образование. Освен в Американския Университет в Благоевград или в International University Sofia. Избрах второто, за да остана в България. Избрах специалност Hospitality Management в University of Portsmouth, UK защото тя беше най-близка до моята комуникативна и активна същност. Завърших с най-високи резултати. Имах невероятната възможност и шанс да работя с прекрасни преподаватели - практици и същевременно да бъда част от pre-opening екипа на Hilton Sofia по време на следването ми. Ангажираният с отварянето международен екип на Hilton Sofia преди повече от 24 години, ме научи на истинско хотелиерство и стандарти. Постави основите на моите професионални знания и умения, които и до днес допринасят за високото качество на работата ми. Именно лидерските умения и отношение на този международен мениджърски екип оставиха трайна следа за уважение към уменията на служителите, корпоративната култура и екипна игра. Беше невероятна школа.
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Умея да планирам и прогнозирам, целеустремена съм, адаптивна съм. Опитът е създал у мен дългосрочно мултиспектърно виждане за постигането на всяка цел, възможност да лавирам и да бъда комбинативна при необходимост, оставайки винаги лоялна на идеята, целта и принципите си, независимо от всякакви обстоятелства. Дори в ролята си на технократ аз приемам работата като свой личен бизнес.
Кога ходите с удоволствие на работа?
Всеки ден. Но с по-голямо удоволствие ходя, когато имам нещо ново и предизвикателно. При мен това е почти постоянно.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?
За мен лоялността е възпитание и развито чувство за отговорност, не се мотивира. Неуместното отношение и липсата на последователност са двете неща, които могат да ме откажат от нещо. Въпреки това няма да спра да бъда лоялна, докато работя. Лоялността за мен не се измерва в малкия брой грешки, а в това как хората реагират, признават, приемат, коригират и се поучават от грешките си. Имам невероятен инстинкт за лоялни и истински хора. Обичам да се обграждам с такива. Те никога не спестяват истината и искат заедно да постигаме повече. Разбира се, във всеки екип има и от другия вид. Точно те винаги ни държат будни и ни учат как да се справяме с некоректни намерения, за да не вредим на работата.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Благодарение на дядо ми, съм научена да ценя труда си от ранна детска възраст. Да получавам справедливо възнаграждение за усилията и резултатите си. Не работя за ‚,потупване по рамото“, а за лична удовлетвореност от резултатите и постиженията. Хората, които ме познават, казват, че често се подценявам. Това е свързано с чувството ми за перфекционизъм.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
На първо място трябва да сме хора с всички свои колеги. Да уважаваме различията и да бъдем съпричастни. На всеки колега съм помагала професионално или в личен план, дори когато не са търсили помощ, но съм виждала, че имат потенциал или нужда. Всеки мой колега знае, че винаги може да се обърне към мен за помощ и винаги ще откликна, независимо от обстоятелствата. Имала съм ситуации, в които е трябвало да реагирам крайно, и това е разбивало сърцето ми, но съм го правила в името на доброто на човека, на когото съм помогнала.
Не можем да бъдем приятели с всички. Имам привилегията да създавам приятели за цял живот на всяко работно място, както и да създам доказани професионалисти, утвърдили себе си на всяко следващо свое работно място. Гордея се с тях!
За най-дългогодишното ми работно място, за което е спорно дали е първото или третото ми дете – гореспоменатият хотел, с гордост мога да споделя, че нашият екип (променял се много пъти с присъединяващи се и тръгващи си колеги) винаги е имал принадлежност като в истинско семейство, независимо от своите различия, опит, продължителност, знания или емоционален и интелектуален заряд. Винаги са имали моя кредит на доверие и почти никога не са ме разочаровали. Винаги сме били в готовност да преодоляваме всяка ситуация по най-добрия за бизнеса начин.
През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно и кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?
Не съм сигурна, че съм най-подходящият човек за този въпрос, тъй като хотела бях прекалено дълго време. Защото предизвикателствата нямаха край и това ме движеше да продължавам неусетно. Екипът ни през годините е претърпял много метаморфози и трансформации, срещи и раздели. Но имах привилегията и възможността много от членовете да са с нас поне за 5 години. Мнозина и с много по-дълг стаж. Някои от самото откриване. Ценя безкрайно дългосрочните отношения, уважението към работата и искрените отношения. Несъмнено те са ключови за постоянството и устойчивостта на бизнеса. Това изисква изкусни лидерски умения, да избираш правилните парчета от пъзела, да създаваш динамика на екипа си и той винаги да е готов за нови идеи и постигане на по-високи цели. Приела съм факта, че всеки служител рано или късно ще си тръгне. Както и самата аз. Разделите ми костват много време и енергия през призмата на работодател.
Моят съвет е човек да търси нови възможности на друго работно място когато осъзнае, че повече няма какво да даде или да получи от настоящото си. Да си даде шанс поне две години, независимо в коя индустрия е. Работим в свят, в който продължителността на трудовия стаж на едно място става все по-кратка. Често месец-два. Това ни изправя пред ежедневни предизвикателства с цел предоставяне на качествена услуга или продукт. Краткосрочните job-hoppers не дават шанс на себе си да изградят основни работни навици и професионални умения. Трябва време и отдаденост, за да може трудът и знанията ти да се оценят по достойнство.
Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?
Несъмнено. Трябва да бъдем истински. Да сме много съзнателни, да не претендираме, че сме нещо, което в действителност не сме. Трябва да внимаваме не само какво пишем, а и как пишем. Грамотността е много важна! В днешно време социалните мрежи са основен източник на информация за множество хора. Необходимо е отговорно да можем да покажем и докажем своето твърдение, споделено в социалните мрежи.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?
Да не се влияя от чуждото мнение, което не съм проверила. Да се позовавам само на своята обективна и професионална преценка при вземане на решения или предприемане на действия. Емоциите нямат място в бизнеса.
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Бъдете осъзнати за своите силни и слаби страни, работете върху силните и контролирайте слабите, за да постигате своите професионални цели достойно. Дерзайте и се забавлявайте!
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
