Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„Бързото изкачване, особено на „гладно“, почти винаги води до вертиго.“, споделя Виктор Меламед, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Повечето хора ме познават като Генерален почетен консул на Кралство Тайланд в България. Това е доброволен, почетен ангажимент, за който тайландската страна ме е избрала от 2003 година и който мисля, че достойно изпълнявам и до днес в интерес на двете държави. Преди това близо 20 години съм работил в Българския национален авиационен превозвач, авиокомпания “Балкан”, където изминах целия път от редактор на ведомствения вестник “Полет” до директор “Външни връзки и реклама” и говорител на компанията.
В по-ново време от 15 години съм партньор и съсобственик в компанията за публични комуникации “Fama Consulting”, която съдейства на големи чуждестранни инвеститори в тяхното общуване с държавните институции и регулаторни органи.
От 2018 година съм и представител за България на една голяма американска неправителствена организация. Както се казва много дини под една мишница, но все още успявам да балансирам.
Завършил съм специалност “Българска филология” в СУ и съм минал няколко задочни курса по маркетинг и комуникации на различни университети, като “Делауер” и НБУ.
Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
Ако ме питате, как започна моя трудов път (кариера в съвременния смисъл на думата не съм преследвал), мога да кажа, че в годините преди 1989 година, когато стартирах всичко изглеждаше безметежно и предначертано. Още от студент започнах да сътруднича като репортер, на различни издания и основно на „Младежката редакция“ на БНР. Когато постъпих на работа във вестник “Полет” бях убеден, че това ще е моето работно място до пенсия. За щастие промените след края на “развития социализъм” промениха, корено и моята съдба, и моя трудов път. Но, ако все пак има нещо, което бе определящо и запомнящо се в началото, то това без съмнение бяха уроците, които получих, като журналист от директното общуване с много и най-различни хора. С хора от всякаква възраст, с различни професии, с различно обществено положение. Когато започнах трудовия си път, в авиокомпания “Балкан” там работеха изключително интелигентни, начетени и свободни по дух хора. Летците, инженерите, кабинния състав, за които трябваше да пиша и чиито делници, трябваше да отразявам, бяха в голямата си част хора с много стойностни качества и собствена тежест. Общуването ми с тях беше капитала, който започнах да трупам през годините и от който се ползвам и днес.
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Умението да общувам, вниманието, което отделям на детайлите, уважението към различното мнение и може би дисциплината. Обичам точността и спазвам поетите ангажименти. Станаха повече от три, но всички са важни и ми помагат.
Кога ходите с удоволствие на работа?
Най-краткият отговор - винаги! Всичко, което съм работил ми е доставяло удоволствие, защото никога не съм попадал на скучна и еднообразна работа. Но истината е, че сме се търсили взаимно – аз и работата, а който търси – намира.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?
И този отговор ми се струва лесен. Компанията, която ме уважава, цени моя труд, тоест оценява го по достойнство и за която аз работя с удоволствие, винаги може да разчита на мен.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Разбира се, че е важна. Дори сега, като съсобственик и партньор в нашата компания, месечното ми възнаграждение е съобразено с отговорностите и труда, който полагам за развитието на фирмата. Винаги съм бил убеден, че заплатата никога не отчита до съвършенство приносът ни в един работен процес. Понякога(по-често) ни се струва, че сме ощетени, друг път(по-рядко) че сме надценени. Разбира се, това не е единствената мярка за качеството на работата и усилията които влагаме трудейки се, но е условието без което не може да се чувстваме напълно доволни от това, което правим, особено когато сме по-млади. Месечното възнаграждение е и силен мотиватор за разгръщане на потенциала ни като работници, стига разбира се, да сме убедени, че ще бъдем оценени и материално.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
Трябва да ги уважаваме и да ги познаваме. Трябва да сме съпричастни към техните чисто човешки радости и неволи. Ако все пак работата и общуването ни направят приятели, трябва да знаем добре, къде е границата между приятелството и професионалните ни отношения. Това е трудно, но неизбежно, защото залогът е просперитетът на фирмата. Старата максима, че колегата ти никога не може и не бива да ти бъде приятел намирам за old fashion.
През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно и кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?
Не бих казал, че има правило за това, кога отношението ни към едно работно място се променя и трябва да го променим или, че има точно определен timing за това. Всичко зависи от симбиозата между нас и това което вършим. Може и цял живот да не напуснем компанията с която сме стартирали и позицията от която сме започнали. Или през няколко месеца да сменяме офиси, колеги и началници. Най-ясният знак, за това което ме питате е - как се чувстваме! Ако сме убедени, че сме на мястото си, че в тази компания се чувстваме удовлетворени, получаваме желаното признание, месечното възнаграждение ни удовлетворява и най-вече сутрин бързаме към работното си място, защото там се чувстваме добре, нужна ли ни е промяна…? Промяната винаги се случва ако обстоятелствата го изискват, ако не харесваме нещо или не харесат нас, или защото както казва Пипи сме “нещотърсачи” по природа. И да, промяната със сигурност се случва тогава, когато от наемен персонал ставаме наемащи персонал.
Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?
Не съм против социалните мрежи. Макар да съм от аналоговото поколение, винаги съм отворен към бъдещето. Убеден съм, че по принцип трябва да сме внимателни, какво пишем и какво говорим. Не в смисъл на автоцензора, а преди всичко да не излагаме себе си. В този дух - да напишем собственото си мнение по актуални социални или обществено-политически дебати е напълно допустимо. Не бих толерирал обаче в социалните мрежи да се коментират вътрешно фирмени въпроси и решения.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?
Да помня, че нищо не започва и няма да свърши с мен.
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Че бързото изкачване, особено на „гладно“, почти винаги води до вертиго.
