Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Антон Кръстев, Creative Visual Solutions
”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„Още от дете бях изключително дисциплинирана и днес осъзнавам колко ценно качество е това не само в корпоративния свят, но и когато развиваш собствените си идеи в бизнес.“, споделя Полина Тоскова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Полина Тоскова и вече повече от 16 години съм част от развитието на картовия бизнес при търговци в страната. Завършила съм магистратура по Корпоративни финанси към Икономически университет Варна и впоследствие втора магистратура Маркетинг и Рекламен мениджмънт в УНСС, София. През изминалата седмица след едно интервю на мой колега прочетох, че един от въпросите, които задава на интервю за работа, е кандидата да се определи с една дума. Търсейки моята, отново си припомних, че е Unstoppable. Усещам се много енергична, жизнена, удовлетворена от това, което съм като жена и което съм избрала като професия. Да помагам всеки ден за по-добра среда на бизнес собствениците, които улесняват потребителите, използвайки новите технологии в своя растеж, а именно myPOS продуктите и услугите ни, ме прави изключително удовлетворена.
Основният принцип, който се стремя да не нарушавам, е да отделям време за мен и за семейството ми всеки ден. Омъжена съм и имам дъщеря на почти седем години, за която искам да бъда пример. Най-добре почивам след натоварена седмица, спортувайки вкъщи или тичайки със слушалки и любимата си музика в парка, докато дъщеря ми кара колело. Най-много ме разтоварват пътуванията около морето или океана, да съм боса на пясъка по възможност през цялото време –тогава се чувствам най-добре, появяват се най-много идеи за промяна в личен и професионален план.
Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
Завършила съм гимназия с профил Моден дизайн и мечтата ми беше да бъда дизайнер. Започнах да шия на 16 години, с първата машина, подарък от моята баба. Толкова се вълнувах, че още с първите стъпки в конструирането, си скроих шапка тип “барета”. Получи ми се много добре и за няколко дни направих няколко в различни цветове, които продадох на близки и приятели на семейството. Това бяха първите ми самостоятелно изкарани пари. Кариерата ми във финансовата сфера започна на 22 години, когато избрах да променя работата си от ресторантския бизнес през студентските си години и да се насоча към по-сериозен ангажимент. Бях избрана за офис асистент на изпълнителния директор на инвестиционен брокер. Макар и само за шест месеца, там успях да науча нещо основно, което и днес ми помага много и се опитвам да предам нататък. Често дадена задача се случваше трудно, тогава не съм имала и опита, но научих, че „ако не можеш да влезеш през вратата, ще се научиш да влизаш през прозореца“. Така и до днес се опитвам винаги да намеря решение, отговор, да няма невъзможни неща и да не се отказвам лесно. След този период бях твърдо решена, че искам да работя в банка. Това, което направих, беше да принтирам своето CV и да го оставя в местните централи на няколко от областните центрове на банките във Варна, тогава живеех там. Така ми се обадиха от първата банка и с огромно желание преминах през различни позиции – от обслужване на клиенти, обслужване на каса, заместник-управител до специалист картови плащания и АТМ машини за региона. Именно тези различни роли ми помогнаха да повярвам, че няма по-ценно от опита и хората, които срещаш и ти помагат по пътя.
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Основните качества, които вярвам, че са ми помогнали по пътя на растежа, са отговорност, дисциплина и отдаденост. Още от дете бях изключително дисциплинирана и днес осъзнавам колко ценно качество е това не само в корпоративния свят, но и когато развиваш собствените си идеи в бизнес. При мен отговорността е много силно качество, което търся и в нови колеги. Отдадеността от своя страна те кара да бъдеш 100% присъствен, да даваш без да очакваш в замяна и да гориш в това, което правиш, без значение дали е работа, отглеждане и възпитание на дете или отдаденост в семейството. Ставайки майка, започнах да работя със себе си в посока осъзнатост във всеки един аспект от ежедневието си, включително и в професионален план. Това още по-силно разви уменията ми да променям себе си, да виждам ситуацията от различен ъгъл, да наблюдавам повече и да имам по-критично мислене.
Кога ходите с удоволствие на работа?
Имам щастието да ходя на работа с удоволствие последните седем години и то всеки ден. Изключително много обичам професията си, подкрепата, която получавам от семейството си, партньорите, с които развиваме екосистемата на картовите плащания, екипа, с който се развиваме заедно. Няма ден, в който да не ми е било интересно и да не съм научила нещо ново, което мога да предам на хората около мен.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?
Лоялността е много индивидуално чувство. При мен водещи са ценностите, които имам и това, че те до голяма степен съвпадат с тези на компанията. Работата ми носи удоволствие, имам баланс с личния живот, харесва ми това, което правя, опита и знанията, които развивам, и работната среда. Не на последно място, лоялността идва и от признанието, което получаваме аз и екипът, проектите, които сме реализирали в България и излизат извън страната. Няма по-ценно от това да имаш свобода и доверие. Те са мощни инструменти за укрепване на здрави връзки с ръководството и компанията, които ме карат да се чувствам още по-лоялна. Взаимната лоялност се гради именно върху взаимно доверие и уважение.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Възнаграждението е един от факторите за удовлетвореност на работното място. За мен е важно да се отчита времето, което се дава на компанията, личните качества, отдадеността и ангажираността в микса с притежаваните знания и опит. Парите са тема, която се обсъжда трудно и това се дължи на моделите от миналото, които сме имали. Днес те са изключително важна част. В случай, че възнаграждението се разминава, това би довело до намаляване на лоялността, защото времето е най-ценният ни ресурс, който всъщност ние “продаваме” на работодателя си.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
На работното място понякога прекарваме повече време, отколкото вкъщи. Приятелството не е на всяка цена, но със сигурност е важно за изграждането на здрави професионални отношения. Взаимното уважение, сътрудничеството и подкрепата вътре в екипа на микро и макро ниво са много важни. На микро ниво екипът, за който отговарям, се състои от 11 човека и е много важно да общуваме помежду си в приятелска и усмихната среда. Често обсъждаме, че конфликтите не са страшни, когато сме подготвени и знаем как да се справим с тях. Разбира се, ежедневно общуваме и с колегите на макро ниво от групата ни. Изграждането на приятелски отношения има своите положителни страни и емоционално ни кара да се чувстваме по-добре. Правилно поставените граници са важни в развитието и воденето на екип. Поддържането на баланс между личните граници и професионални отношения е от изключителна важност дори в създаване на приятелски отношения на работното място.
За мен ключов знак, че е време за промяна, е когато нямам желание да отида в офиса и личната мотивация при мен липсва. Не е свързано с времето, прекарано на дадено работно място. Това може да се дължи на прегаряне, на излишно напрежение и нарушен баланс между работата и личния живот. Демотивация може да се появи от липса на развитие и възможности за растеж и промяна. При мен би оказала влияние също липсата на интелектуално стимулиране и свобода на действие, разбира се тук не говорим за следване на стратегията за развитие на компанията.
Социалните мрежи са публични и без значение дали е личен профил или професионален, то той се вижда и преглежда от много хора. Смятам, че е важно да се подхожда критично към информацията, която се споделя в социалните канали, не толкова, защото може да повлияе на кандидат за работа например, но и от съображения за сигурност.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?
Получавала съм не един ценен съвет, макар за краткия управленски опит, който имам. Най-болезнените и най-тежки са били дадени от най-близките ми хора, но и са били най-ценни за мен, защото са ме променили. Да слушам вътрешния си глас, да не толерирам ситуации, хора и процеси, които не отговарят на личните ми ценности, са най-фундаменталните. Благодарна съм за хората, които съм срещнала по пътя си, и които са ме накарали да видя дадена ситуация по различен от моя начин и да бъда по-критична.
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Колкото и тривиално да звучи, слушайте сърцето си и вътрешния си глас. Личните ценности са определящи за кариерното развитие. Процесът по осъзнаване във всичките му аспекти е най-ценното, което можете да предадете нататък.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
