Автор: Бисер Кунчев
Снимка: София Вебер
”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„Повечето хора изключително подценяват възможностите си и се задоволяват с по-малко, отколкото всъщност умеят и могат да постигнат. Най-вече поради мързел и ниски критерии.“, споделя Зорница Йорданова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се д-р Зорница Йорданова и съм доцент по иновации и бизнес информационни системи в УНСС, Бизнес факултет. Това включва преподаване на страхотни студенти и работа по научно-изследователски проекти, които ми носят не само наслада и вдъхновение, но и мотивация и визия да бъда иновативна и прогресивна във всичките си останали бизнес дела. Едновременно с това работя и в ИТ индустрията и по-конкретно по внедряването на бизнес информационни решения за оптимизация на процеси и анализ на данни, обикновено за мултинационални проекти. С моя екип в последните години сме работили за няколко глобални компании в областта на енергетиката и успяхме да развием и няколко собствени продукта в областта на анализирането на данни и оптимизиране на бизнес процеси. Заедно с тези две основни дейности, имам участие и в три стартъп компании, по които работя с голяма страст и в които истински вярвам. Тяхното развитие те първа предстои.
Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
Въпреки че много хора ме свързват с академичната ми кариера, бидейки сред най-публикуващите научни автори в областта на мениджмънта в България, всъщност аз се определям като човек от бизнеса. През последните 20 години съм работила в повечето индустрии, като в ролята ми на ръководител ИТ проекти успях да се докосна до всякакви казуси и проблеми за решаване, дигитализиране и автоматизиране. Обожавам думата ефективност и се опитвам да я прилагам във всичко, което правя. Кариерата ми започна през 2004г. в банковия сектор, където до 2014 г. изкачвах стълбичките на корпоративната кариера. Благодарение на стеклите се обстоятелства, една случайна докторантура от желание за повече дълбочина и знания и не на последно място зародилата се страст към преподаването и работата с млади хора, през 2015г. преминах от корпоративния сектор към академичния. И това беше едно от най-хубавите решения, които съм вземала. Разбрах, че изборите в кариерата не винаги трябва да са логични, да бъдат финансово аргументирани или дори с ясна траектория за прогресивен растеж, те трябва да бъдат най-вече решения от сърце. Ако са такива – всичко е много по-запомнящо се, истинско и най-вече носи ежедневно щастие. Запомнящи се моменти за мен са свързани най-вече със запомнящи се хора. Имала съм страхотен късмет с някои колеги и ръководители през годините, от които съм научила много.
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Това са качества, които намирам за ценни не само в мен, но и в хората, с които работя:
- Ефективност
- Бърза адаптивност
- Отговорност
Кога ходите с удоволствие на работа?
„Ходя на работа“ придоби различен смисъл последните години със замяната на традиционния офис с концепцията „работа отвсякъде“. Ходя на работа с особено удоволствие, когато е от някоя точка на света и мога да продължавам да работя по всичките си проекти и инициативи, онлайн.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?
Лоялността към дадена компания следва да е пряко свързана с лоялността към общите идеи и ценности, които споделят хората от един екип. Също така, лоялността към силния, честен и раздаващ се ръководител и колеги е на високо място в моята ценностна система. С две думи, компаниите, които търсят и ценят лоялността на служителите си, трябва да инвестират в лидери, които да налагат високи ценности, да успяват да ангажират служителите с истински каузи и да градят култура на колективизъм, креативност и желание за общ успех. Надживяването на индивидуализма е една от стъпките към лоялността.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Не е случайно, че работя в няколко сектора и винаги съм ангажирана в няколко проекта едновременно. Някои от тях носят повече пари, други носят повече духовни или ментални плодове, някои носят перспективност, а други – предизвикателства, чрез които израстваме. Затова – аз вярвам в портфолиото от дейности и проекти, в няколкото професии, така че да можем да задоволим различните си нужди – от средства, от наслада за ума и душевността, от истински каузи, от интелектуален напредък. Рядко можем да постигнем всичко това само с една професия.
Това, което аз виждам е, че повечето хора изключително подценяват възможностите си и се задоволяват с по-малко, отколкото всъщност умеят и могат да постигнат. Най-вече поради мързел и ниски критерии. Работата в само една професия, работата от 9 до 18, липсата на работни хобита и не увличането по нови проекти е вече знак, че не живеем пълния си потенциал в работно отношение. Ако сме истински щастливи – нито едно от горните няма да е толкова равно и бездушно, а ще горим и кипим навсякъде. Понякога няма нужда да сменяме работата си, а просто да се ангажираме с още проекти, които да са по-близо до интересите ни. В последните години имам много студенти, които искрено се вдъхновяват по екологични и социални каузи и се надявам все повече от тях да се ангажират с подобни инициативи след стандартното си работно време – точно така ще повишат щастието от работата си, а и ще се развият кариерно – като работят със страст.
Това е особено интересен въпрос за мен в ролята ми на университетски преподавател, който традиционно следва да бъде по-обран в мнението си, визията, идеите и инициативите си. Но това е в конфликт с разбирането ми за образованието и преподавателската роля на бъдещето. Преподавателите трябва да са ярки личности, да изразяват себе си, да бъдат лидерски и новаторски устроени, а не равни, едноцветни и еднакви. Уважавам всички мои колеги, които се отличават и това да бъдат смели в проектите, кариерното си развитие или дори в социалните мрежи – е част от това да споделяме своята собствена визия за случващото се или за нашия опит с него. По отношение конкретно на социалните мрежи, преди 3-4 год. започнах YouTube канал „Бъдещето още днес“, фокусиран върху иновациите и технологиите в различни индустрии и в началото получих обратна връзка от мои колеги, че е прекалено смело и нетрадиционно да поднасям съдържание по този начин, бидейки доцент в университет. Но пък студентите харесват канала изключително много. Истината е, че последните именно 3-4 год., доста мои колеги се разчупиха и все повече виждаме ярки и вдъхновяващи личности, които споделят своя опит, прозрения, мисли и визия, било то свързани с професионалния или личния им светоглед, в социалните мрежи и аз уважавам и харесвам това.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?
Че един кадърен, знаещ и можещ човек може всеки един ден да започне всичко от начало и пак ще бъде успешен, независимо от попрището.
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Кое е вярното: „утре е още един ден“ или „утре е един ден по-малко“? Високите резултати са плод на високи цели, а не на посредственост, така че всеки ден трябва да преценяваме и решаваме къде сме и къде искаме да бъдем, наклонът е най-лесен за преодоляване, когато е надолу. Това е точно и основното ми послание, което непрекъснато повтарям на студентите си – да искат повече, за да постигат повече. В крайна сметка ние и само ние избираме колко да бъдем активни и дали да сме в една равнина със заобикалящия ни свят или да изкачим някой нов баир или планина. Всичко започва с едно решение и е последвано от дисциплина.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
