Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”WorkTalent представя“ е рубрика, в която ще ви представяме интересни хора, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„Съвременният човек ще сменя между 7 и 12 пъти работата си и между 5 и 8 пъти професията си“, споделя Даниела Илиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Проф. Даниела Илиева е от рядката порода хора, които съвместяват бизнес и академична кариера. Каквото и да прави, тя го прави с много страст, професионализъм и любов, защото вярва, че нещата, направени с любов, си личат. Проф. Илиева е дългогодишен изпълнителен директор на една от най-успешните български неправителствени организации – Фондация „Право и Интернет“. Академичен професор е, а също и автор на няколко книги. Допълнителните й квалификации и експертиза я превръщат в успешен трейнър по Бизнес етикет и международен протокол. Проф. Илиева също така е и сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП) и Коучинг. Всички тези знания и умения я правят търсен корпоративен обучител по различни теми. Проф. Илиева е страстен пътешественик и успява да пътува по около 150 дни в годината. Има две деца, едно куче, няколко хобита и много енергия.
Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
Първите пари, които изкарах сама бяха от състезателен турнир по тенис, още преди да навърша 18 години. Почти по това време си докарах и първия хонорар от езиков превод. Първите самостоятелно изкарани пари се помнят цял живот и дори сега, когато си спомня за това време, ми става мило. След това имах период, в който кариерата ми беше свързана с работа като треньор по тенис. След този период се случиха няколко драстични кариерни трансформации – тип „пълна промяна“ и често ги разказвам на студентите като надъхващи истории, които да ги окуражат за предстоящите им на тях промени.
На 21-годишна възраст от тениса преминах към образование и работа в семейния ни бизнес, свързан с хотелиерство и ресторантьорство. На 28-годишна възраст академичното знание ме призова и имаше години изцяло посветени на образователния сектор и корпоративни обучения.
Последните 9 години като че ли съм най-много себе си. През тези години съвместявам бизнес и академична кариера с работата ми като изпълнителен директор и член на борда на Фондация „Право и Интернет“, преподаването ми в университета, както и обученията, които правя през платформата ми Daniela.bg.
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Благодарна съм на родителите ми, че са възпитали у мен постоянство в усилията, високо ниво на професионализъм и супер отговорност. Вярвам, че тези качества са плод на нашето възпитание, защото същите ги забелязвам и у брат ми, и у двете ми сестри. Някои биха го нарекли „ген“, но мисля, че примерът на родителите, ценностите и средата, които те създават, са наистина основополагащи и по-важни от гена. Сега самата аз се стремя да възпитам тези и други ценни качества у децата ми.
Кога ходите с удоволствие на работа?
Всеки ден. Буквално. Работата ми често е без работно време от 9 до 17:00 ч., без типичните работни дни от понеделник до петък. Често имам лекции и обучения през уикендите, често сядам на компютъра именно след 17:00 ч, защото преди това съм имала работни срещи или други ангажименти. Разнообразието на работите ми е нещо, което много кореспондира на моята натура и искрено ми харесват десетките различни проекти и теми на Фондацията, множеството човешки съдби и личности във всяка една обучителна група, а още по-любима ми е всяка „нова реколта“ студенти, с които всеки семестър ме среща.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялна към една компания?
Всички ние сме лоялни към ценностите си. Когато нашите лични ценности съвпадат с тези на организацията или организациите, към които принадлежим, тогава има една естествена лоялност и желание да се продължи напред заедно. Позицията ми на изпълнителен директор ме задължава самата аз да създавам ценности в организацията, които не само да задържат хората, но и да допринасят за това да идват на работа с удоволствие. Много ценя свободата, защото само с усещане за свобода мога да творя, да се раздавам, да създавам и да оставям следа. Благодарна съм и на борда на Фондацията, и на ръководството на ВУЗФ, че ми дават тази свобода.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Възнаграждението е една от важните съставки, необходими за удовлетворение. Всеки трябва да усеща баланс между вложено и получено. В момента, в който се натрупа усещане за разминаване, трудно можем да говорим за лоялност към организация или лидер, творчество в работните процеси или работа с любов.
След навършване на 40 като че ли станах по-чувствителна не толкова към парите, колкото към това в какво влагам времето си. Естествено тогава намалих някои ангажименти, защото ми се разминаваше вложената енергия с получените резултати, както и финансови такива. И все пак, знам, че пари не се изкарват лесно, знам стойността на парите и осъзнавам средата и икономиката, в която живеем. Важно е човек да знае стойността на труда си, но и да е от реалистичната страна на разсъжденията си.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
Когато обучавам групи по темите Бизнес комуникация и Бизнес етикет често преминаваме и през границите на работното място. Няма единна общовалидна рецепта – приятелството и близостта на работното място са социален феномен, който е съществувал и ще съществува. Моят офис е с екип от 12 човека. Как да не сме близки!? Моя позната има HR бизнес и по-голямата част от екипа й са хора, които работят за нея от години. Как да не са близки!? В доста организации, поради естеството и динамиката на самата работа, най-естествената среда за възникване на лични и интимни отношения, е именно фирмата. Те са толкова заети и натоварени и прекарват най-много време с колегите си на работното място. Как да не са близки!? Животът е шарен и непредвидим.
Съвременният човек ще сменя между 7 и 12 пъти работата си и между 5 и 8 пъти професията си. Вижте и моите кариерни промени – от тенис корта до професура и пост на изпълнителен директор. Загасне ли пламъчето обаче, време е за промяна. Ако спре да ти пука, т.е. безразличието вземе превес, също. Разбира се, говорим за амбициозните и събудени хора. Защото има немалко хора-паразити, на които за нищо не им се пали пламъче и за нищо не им пука през целия им живот.
За social media имиджа съм писала и коментирала много пъти. И пак бих подчертала, че няма такова нещо като личен профил в социална мрежа. Щом е социална мрежа, значи е обществена. И без много IT умения мога да стигна до доста информация, която не винаги е в полза на кандидата за работа. Живеем във времена, в които трябва да сме внимателни с всичко, не само с оглед на кариерното ни развитие, но и с оглед на дигиталната ни сигурност. Технологиите не се развиват, те летят в развитието си, с космическа скорост, непосилна за наваксване от човека.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавала във Вашата кариера?
Аз съм голям фен на менторството и дори сега пиша трета книга, свързана с тази тема (проф. Илиева е автор на „Mentoring. Process, Guidelines and Programs“, на „Управление на личностното развитие“, а скоро ще излезе от печат книгата „Менторство и коучинг“). Всички ценни съвети, които съм получавала през годините, са били от моите безценни ментори – хората, които са ме наставлявали, помагали са ми, предоставяли са ми друга гледна точка, „опъвали“ са ми ушите, разтърсвали са ме и са ме срещали лице в лице с най-неприятните въпроси (и отговори). Не бих могла да изолирам един съвет, но някои от техните съвети са променили съдбата ми. Някои изречени от тях са били фундаментално променящи и още отекват в мен и живота ми.
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Отделете време за себепознание. Следвайте сърцето си. Водете се от ценностите си. Бъдете верни на себе си. Развивайте талантите и заложбите си. Бъдете автентични!
