Гледам на работата като на ключова част от мен самата

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Telerik Academy

”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.

„Много хора възприемат социалните си канали като лично пространство и тази грешка може да им изиграе лоша шега и да им коства много.“, споделя Александра Мечкова, поредният ми гост в рубриката.

Коя е тя?

Казвам се Александра Мечкова, изпълнителен директор на Телерик Академия, в която помагаме на хора да стартират или акселерират своята кариера, както и на компании да намерят таланта, от който имат нужда, или да развият служителите си, спрямо нуждите на бизнеса си днес.

Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?

Първата ми работа беше преди вече 20 г. - през 2004 г. в ПР и маркетинг екипа на университета ми в Германия. И тогава и на позициите, на които тепърва прохождах в професионален аспект, имах мениджъри перфекционисти с много трудни характери. Това  от една страна беше за мен  много излишен стрес, от друга  ме научи на високи стандарти на труд, а и  ми показа  какъв мениджър не искам някой ден да бъда. С други думи, по интересен начин разбрах, че винаги трябва да търся баланса между висок професионализъм и качество, и човечност в отношенията в екипа.

Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?

Амбиция, професионализъм и човечност в комбинация с чувство за хумор.

Кога ходите с удоволствие на работа?

Когато екипът е обединен и гледа в една посока, без задкулисие. Когато работата е повече от работа и има смисъл и ефект върху средата, в която живеем и работим. Когато има динамика, развитие и за организацията и за всеки в нея. Когато бъдещите планове, аспирации и потенциал са още по-големи от настоящето. Аз съм от хората, които гледат на работата като на ключова част от мен самата, а не на необходимо зло и ако факторите по-горе ги няма, балансът сериозно се разклаща не само в периода 9-17 ч.

Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?

Смятам че лоялността е двупосочен процес – няма как да съществува, ако я няма в отсрещната среда. А изразяването й може да бъде в различни форми – поставяне на общия интерес пред личния, подкрепа, признателност, възможности за развитие, човешки отношения, удовлетвореност и въздействие от това, което правиш, потенциал и бъдеще пред компанията. Това се стремя да предоставяме и в Телерик Академия.

Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?

Тук мисля, че стигаме до въпроса как всеки определя успеха за себе си. Смятам, че на първо място работата трябва да предоставя добър стандарт на живот като основа. Оттам е строго индивидуално – за някой финансите са единствена водеща сила, за други е важен балансът, за трети е начин да се финансира живота извън работа. Също смятам, че професионално човек преминава през различни етапи и важността варира. Поне моята философия е - в началото на кариерния път най-ценно според мен трябва да е ученето. Следващите 10-15 г. човек инвестира в своето професионално развитие и там работата натежава на везните. След като дойде и моментът човек да има семейство, мисля че успехът минава във фаза на баланс. Тоест месечното възнаграждение за мен е важно, но не е всичко. Успехът за мен лично е в баланса и свободата.

Трябва ли да сме приятели с колегите си?

Трябва да харесваме и уважаваме колегите си, и да споделяме сходни ценности. Трябва да ни е забавно да работим заедно, тоест да не пренебрегваме положителния ефект на това да се смеем заедно, да имаме общи вътрешни шеги. Да си имаме доверие и да водим и печелим битки заедно, както и да посрещаме загубите заедно като екип. В този ред на мисли, мисля че е полезно да сме приятели, но и да не забравяме първопричината да сме се събрали и професионализма с всичките му елементи, който тя изисква.

През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно и кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?

Смяната на работодател или задържането в дадена компания невинаги означава професионално развитие нагоре. В динамични компании, които са във фаза на развитие, ролите, задачите и мащабът непрекъснато се менят, което гарантира, че ако човек иска да върви напред, има как да го направи. Затова и моят съвет би бил да се опитваме да оценяваме потенциала и възможностите за развитие спрямо нашите собствени стремежи и цели, вместо да мерим по времето, прекарано на едно място.

Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?

Разбира се, това е същото като да излезем в национален ефир или на сцена пред целия свят, и да говорим без филтър. Винаги можем да го направим, но рискът за негативни последствия, точно когато най-малко искаме да загубим, може да ни застигне. И това не се отнася само когато сме кандидати за работа, но и когато сме служители или представители на дадена компания. Много хора възприемат социалните си канали като лично пространство и тази грешка може да им изиграе лоша шега и да им коства много. Или казано с други думи, социалните мрежи са публично пространство и всичко, което кажем там, може и ще бъде използвано срещу нас.

Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?

Не знам дали е най-ценният, но със сигурност е важен, когато в дадена компания установените процеси йерархия, комитети, няколко нива на одобрение спъват скоростта на работа, постигането на резултати и развитието: Do it now and apologize later (Направи го, и ако трябва после се извини).

А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?

По-добре е да сме смели, отколкото перфектни. Като идеята не е да сме посредствени, а да премахнем ограниченията и бариерите, които сами си поставяме за сметка на размах, мащаб и скорост. 80% прогрес, добре свършена работа, амбиция и т.н. са по-добри от 100% перфекционизъм и много често пропуснати възможности, шанс за успех, удовлетвореност и развитие.

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com