Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„В днешно време лоялността е по-ценна от опита.“, споделя Мая Николич, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Мая Николич и съм управляващ собственик на Астреа Рикрутмънт. Компанията е изцяло Българска и тази година се навършват 17 години от нейното създаване. Освен в България, към момента Астреа има офис и в Сърбия.
Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
Кариерата ми в HR-a започна когато бях на 20 години. Данен ми бе шанс да се развивам и уча в една много нова област по онова време. Това беше още времето на отделите " Личен състав", в които не се извършваше нищо друго освен ТРЗ. Благодарение на шанса, който ми бе даден за 2 години успях да развия успешен бизнес модел в областта на подбора на персонал и бях повишена на длъжност управител. Наложи ми се обаче да се преместя в друг град и на 23 годишна възраст създадох собствен бизнес, който управлявам вече 17 години.
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Гъвкавост, отдаденост и емоционална интелигентност. Това са трите качества, които бих определила за най-ценни за мен в професионален план. Определям емоционалната интелигентност, като важно качество поради разбирането на човешката природа и уменията ми да работя в екип. Емоционалната интелигентност за мен е свързана и с гласът на разума, който трябва да бъде един лидер. Да има преди всичко търпение и отличен Его мениджмънт.
Кога ходите с удоволствие на работа?
За мен най-важната част от работата ми е хората, с които работя. В моментите, в които ми е трудно в професионален план, те са моят реактивен двигател. Те ме мотивират, вдъхновяват и ме карат да обичам още повече това, което правя. Да, ходя с удоволствие на работа.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?
Винаги ме е мотивирало вътрешното ми чувство за справедливост. Лоялността е по-ценна от опита в днешно време. Тя е въпрос на избор, а не мотивация според моите разбирания. Смятам, че всеки един от нас избира да бъде лоялен или не на база на собствените си убеждения и виждания за това.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Възнаграждението е много важно, както за мен, така и за всеки един човек, но не е най-важната част от работата ми. Аз бих направила компромис с възнаграждението заради други по-ценни неща за мен, като например средата, екипа и естеството на работата. Винаги бих избрала възможността да се развивам и да уча непрекъснато нови неща, да имам разнообразна и интересна работа, да обичам това, което правя.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
Това е въпрос на личен избор и стечение на обстоятелствата. По нашите географски ширини ( на балканите) сме устроени да бъдем близки с всички, хора, които са ни на сърце, без значение дали можем ги срещнем на работното си място или в обща компания. За нас е естествен процес да бъдем приятели с колегите си. Това винаги помага да се чувстваме добре на работното си място. Кара ни да ходим на работа с желание и донякъде е неизбежен процес. В други страни това не е така, което съвсем не значи, че хората са враждебно настроени на работното си място или ходя с нежелание на работа. Не случайно обаче големите западни корпорации имат дебели политики и етични кодекси, които са библията на вътрешно корпоративните отношения между служителите. Това със сигурност спира по-отвореното отношение на хората един към друг.
През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно и кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?
Има всякакви теории вече по този въпрос. Някой казват, че задължително след 3 или 5 година, ако нямаме някаква съществена промяна на работното си място трябва да потърсим нови възможности. Други казват, че колкото по-дълго си служител в една организация значи, че си лоялен и ще бъдеш предпочитан избор за следващ работодател. Не съм съгласна с нито една от тези теории. Продължителността на работата ни в една компания е изключително комплексно- относителна и няма как да се измери в месеци или години. Зад всяка смяна на работното ни място се крие причина. Именно тук е една от функциите на специалистите по подбор на персонал, да установяват причините за честата смяна на работа или твърде дълъг период на някой в дадена компания. Живеем във времена, в които служителите все повече определят правилата в бизнеса. Ако тези правила не са по вкусът им те просто продължават напред, до момента, в който не намерят място, което отговаря на техните ценности.
Преди време имах доста комична ситуация, в която явявайки се на годишни профилактични прегледи организирани от моята компания, след като ми въведе имената в системата, дамата от рецепция ме попита колко години съм служител в Астреа (тогава бяха нещо от рода на 15 години) и ме погледна с шок, след отговора ми. Не пропусна да ме поздрави и да сподели колко рядко вижда толкова дългогодишни служители на дадена компания. Разбира се, не съм влизала в никакви излишни подробности, просто се забавлявахме на ситуацията взаимно.
Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?
За съжаление, да! Ако имате планове за кариерно развитие в корпоративния свят на големи компании е нужно да проявите разбиране към техните политики, които са свързани именно с отстраняване от длъжност при сигнал за налично неподходящо съдържание спрямо етичния кодекс на компанията. Свободата на словото не включва отправяне на дискриминационни или секситки изказвания. В практиката ми, както и наблюденията ми в множество международни компании, подобни изказвания са приключвали с освобождаване от длъжност без значение от нивото в йерархията или компетенции на служителя. Негативните коментари, крайните политически изказвания или публичното негативно обсъждане на личности, също не се гледа с добро око от доста организации. Вече има компании, които проверяват социалният облик на даден кандидат преди да му отправят работна оферта, както други, които следят социалните мрежи на служителите си за неправомерен език.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?
В кариерата си съм получавала много съвети, такива, които са ми давали сила, за да продължа и такива, които са ме карали да осъзная същината на даден проблем и решението му в последствие. Два изключително ценни съвета обаче са се запечатали в съзнанието ми през годините, за които си спомням често в трудни ситуации. Единият е от треньорът ми преди години по бойни спортове - Мисъл на Махамата Ганди:
"Силата не идва от физическия капацитет. Тя идва от неукротимата воля." Защото без значение колко си голям в бизнеса, ако искаш да си тук и сега трябва да продължаваш да се бориш. Трябва да си устойчив и да вярваш, че ще успееш, въпреки, че за да се научиш да побеждаваш, трябва да се научиш на губиш.
Другият много ценен съвет, който съм получавала беше от учителката ми по литература в училище, която беше уникален човек и педагог.
„Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно. “ "Питър Пан"
Защото любовта към това, което всеки един от нас прави е заразна, тя е светлина, която може да озари нечий изгубен път.
Всеки един от нас е вдъхновител, добрият пример за някой друг.
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Никога, ама никога не се сравнявайте с другите! Винаги ще има по-млади, по-красиви, по- умни и можещи от вас. Вярвайте, че можете! Бъдете позитивни! Няма невъзможни неща ако ги искаш със сърцето си.
"За да летиш, трябва да намериш щастливите си мисли" - Сър Джеймс Матю Бари
