Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Христомира Йорданова
”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„Бъдете етични. Тук навалицата не е голяма и поведението Ви прави впечатление. Но и не позволявайте да се злоупотребява с етичността Ви.“, споделя Силвия Георгиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Силвия Георгиева MBA CMC е основател на PropTech Bulgaria & seeproptech – единственото място, на което можете да научите всичко, което се отнася до PropTech (дигитални технологии в строителството и недвижимите имоти) в България и Централна-югоизточна Европа.
Силвия Георгиева е била част от стратегическите отдели на големи холдинги в областта на строителството и информационните технологии; вътрешен консултант по корпоративно преструктуриране, бизнес развитие и анализи към Борда на директорите и собствениците на големи компании в България.
Силвия придобива своята MBA степен в OUBS, Великобритания, през 2013 г. – MBA програма, която се нарежда в топ 1 % на най-добрите MBA степени в света. Притежава и дипломи по „Администрация и управление“ и по право. От 2016 г. Силвия Георгиева е удостоена със статут на международно сертифициран консултант по управление (CMC) в областта на стратегия и международното бизнес развитие.
Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
В днешно време манталитетът ни вече е така модифициран, че непрекъснато ни се натрапва да мислим за професионалната си реализация като „кариера“. Моята професионална реализация никога не е била „кариера“ и е започнала като трудов стаж в години, когато думата „кариера“ не беше част от речника и разбиранията ни – края на 90-те и началото на 2000-те години.
За цялото ни поколение това бяха турбулентни години на сриване на икономическата система на България и смяна на правилата. Точно в този период и много българи, както и голяма част от връстниците ми, напуснаха България (Немалка част от тях се върнаха след 10-15 години, за да създадат семействата си тук.). Тези, които останахме, изградихме стабилен гръбнак, въпреки че загубихме определен брой години, борейки се за оцеляването си, като същевременно се опитвахме да положим основа за професионалната си реализация.
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Различни са качествата, които правят всеки човек успешен в работата му и те зависят от талантите, с които се ражда, които наследява от тези преди него. При мен това са: стратегическо мислене; стремеж към максимални резултати; осъзнато влияние върху другите хора, надявам са за добро.
Кога ходите с удоволствие на работа?
Като предприемач ми се налага да работя месеци наред по 16-18 часа на ден. Ако не е с удоволствие, трудно човек би издържал психически и физически.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?
Лоялността на компанията към мен.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Важна е на второ място. Никога парите не трябва да са на първо място. Но не трябва и да са на следващи места, тъй като са израз на уважение към труда на дадения човек.
На първо място за мен винаги е етичността.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
Този въпрос на мен ми звучи като вариация на „Трябва ли да сме приятели с децата си?“ Отговорът и на двата въпроса е „Не“. Както в отношенията родител-дете трябва да се знае кой е родителят и кой – детето, така и в работните отношения трябва да се знае кой къде е в йерархията.
За мен масово проблемите в работните отношения се дължат именно на приятелските отношения. Тези неформални/неофициални структури дърпат конците на официалните структури и действат подривно на официалните правила. Колкото повече неофициалната и официалната структура имат припокриване, толкова повече аршинът е един, т.е. ясните правила са правилата. При разминаване на двете структури имаме двоен аршин: писаните правила важат за едни (непривилегировани; които не са част от неформалната структура), а едни други неписани правила – за други (привилегированите; „нашите хора“).
През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно и кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?
Отговорът на този въпрос е силно относителен. В моя случай се е наблюдавала безпереспективност в отношенията – и двете страни нямат желание да продължат, защото неформалният им договор вече не е в интерес на едната или и на двете страни.
Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?
Била съм от двете страни на „барикадата“: и съм кандидатствала за работа, и съм избирала кандидати за високи позиции. Никога не ме е интересувал животът на тези хора извън професионалните им характеристики. Все пак хората трябва да имат свободата да бъдат себе си извън работното си място.
Не проявявам разбиране към хора, които считат, че трябва да се заровят в личния живот и постове на кандидатите си за работа. Резултатът е ясен: който иска да си намери „потвърждение“ за предразсъдъците, ще го намери. Но този подход единствено обслужва субективизма и мнимото му „изсветляване“ в „обективност“ за пред другите. В резултат обаче не е избран кандидатът с най-добрите професионални качества.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавала във Вашата кариера?
Множество са ценните съвети, но всички са от определен човек, който ми помогна да преодолея естествените си склонности към определен тип поведение, което се проявяваше, когато съм под много силен натиск. Това поведение ми вредеше много и исках целенасочено да го преодолея/променя, като изградя друг тип поведение. Този човек ми даваше страничната гледна точка и ми помагаше при анализа на слабостите ми; анализ какви видове поведение биха довели до какви крайни резултати. Чрез систематични, съзнателни и противоестествени решения поведението ми се промени.
Това е част от самокритичността, която толкова много липсва в днешно време. Учени сме непрекъснато да харесваме себе си, да караме другите да се съобразяват с нас и нашите слабости. Но това е поведението на малкото дете, а не на зрелия възрастен. Зрелият човек е самокритичен и критичен. Проблемите стават, когато уж порасналите възрастни са с манталитета и изискванията на малките деца.
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Бъдете етични. Тук навалицата не е голяма и поведението Ви прави впечатление.
Но и не позволявайте да се злоупотребява с етичността Ви.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
