Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„Което не става с работа, става с много работа.“, споделя Валентина Белчева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Валентина Белчева и към настоящия момент съм Country Head за Гърция и Кипър на Sanofi Consumer Healthcare. Затова и в последните 3г. работя и живея основно в Атина, Гърция. Целият ми порфесионален път е посветен на работа в иновативни, мутинационални фармацевтични компании. Имала щастието да работя с целият спектър, който съвременнта фармацевтична индустрия предлага – от прескрипторни иновативни лекарства в различни терапевтични области, през масовите лекарства без лекарско предписание, вкл. медицински изделия и хранителни добавки. Участвала съм в комерсиализирането на над 30 нови лекарства и фармацевтични пордукти за разлчини държави, а също и създаването на няколко от тях – от идеята до реализацията. Работата ми в Sanofi ми даде възможност да работя в различни области на бизнеса – Sales, Marketing, Innovations, General Management, с директни отговрности за над 11 държави и индиректни за още 5 .... за сега.
Израстнала съм в Стара Загора, макар и по-голяма част от живота си вече да съм прекарала в София. Първата ми и най-на сърце магистърска степен, тази на магистър-фармацевт, завърших в Медицински Университет – София. Последва магистратура по бизнес адмимистрация (ΜΒΑ), магистратура по Обществено здраве и здравен мениджмът. Имам и придобити 2 специалности в областта на фармацията и 1 в икономиката на здравепазването. На път съм да защитя и 3-та специалност в областта на фармацията. Всъщнот не съм прекъсвала никога формалното си образование. Имам и множество специализации в чужбина, като с гордост мога да отлича дипломата си от Chartered Institute of Marketing, a също и от London School of Public Relations.
Отделно от бизнес кариерата, от почвече от 10г. съм поела предизикателството да съвместявам основната си професия с преподаването на студенти, трупайки опит в ВУЗ-я като Софийския университет, Медицински Университет - Плевен, а към момента съм Доцент по Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията към Тракийски Университет – Стара Загора.
Разбира се – най-голямото ми постижение са моите две дъщери, които ме вдъхновяват и мотивират.
Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
Че ще се занивавам с нещо в областта на здравеопазването, знаех още от 6-ти клас. Макар по мое време езиковите гимназии да бяха с най-голяма популярност, аз бях абсолютно убедена в намерението си да се насоча към биология и химия и да следвам целат си. В най-рестриктивните за прием на студенти времена, ме приеха без порблем и фармация и медицина. Избрах фармацията (и разбих сърцето на майка ми) и още на първия месец от обучението си знаех, че съм направила правилния избор (мама го разбрам няколко годинипо-късно 😊 ).
Та от там нататък кариерата ми започна „като по учебник“ – обяви за работа, кандидатстване, започване от най-ниското ниво и постепенно, но доста стабилно и мотивиращо изкачване по стълбицата през всички тези почти 20г. в бизнеса. Стъпка по стъпка, по-най дългия път, без да прескачам нива, придобивайки ценен опит, поемайки неизбежните удари-уроци по пътя си, защото пътят ми е се е пресякъл с този на някой друг – това е и днес всеки ден.
Много рано развих усещането, че „комфортът“ е равен на застой. Имайки „времето“ като една от най-голямите ценности, и до ден днешен е така, мобилизирах всеки път всичките си сили, за да се изкарам от тази зона на комфорт и да не губя собственото си време.
Исках да уча, всеки ден да уча нещо ново, да се развивам по пътя, който съм избрала, да надграждам, да тествам лимитите си, изисквайки от себе си още и още. Крадях занаят в 21в. Учех се от всички – и от тези, на които исках да приличам, но и от тези които не резонираха на ценностната ми система и ми помогнаха да направя своите етични избори какъв порфесионалист искам да бъда. Самодисциплина, винаги стремеж за преизпълнение на зададените цели, разбирането, че всичко е в моите ръце.... и работа, много работа. Усещането, че съм на прав път дойде с първото повишение и възможност. Следващото не закъсня също и затвърди максимата, която винаги ме е водила – „което не става с работа, става с много работа“. Никога не съм броила работните си часове, целта винаги е била по-важна от средствата.
Един от най-критичните моменти беше, когато човек, който има отговорност само за собственото си развитие, израства и трябва да отговаря за други хора и кариери – стартирайки с най-сложното – „индиректен мениджмънт на хора“, особено когато възрастта ти е по-близка до възрастта на децата тези хора.
Друг също важен момент беше да се утвърдиш като равен в среда, в която определено си съден и подценяван за младостта си, различните идея, които имаш, зóра, който си даваш. Благодарна съм, че ми се случи рано – беше за пръв, но не за последен път.
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Нося отговорност без никакви притеснения.
Виждам „гората“..... след 5г., след 20г, след....
Давам доверие в аванс ... и в повечето случаи печеля.
Поемам обмислени рискове – дори малко отвъд.
Взимам решения базирани на факти... бързо.
Без предрасъдъци.
Всичко е възможно!
Дисциплина, Надеждност, Прецизност....
И т.н.
Кога ходите с удоволствие на работа?
Работя…по-скоро „горя“ в работата си винаги. И колкото повече – по-продуктивно.
Стандартното „ходене на работа“ с нормирани часове не го умея.
Продължавам да имам хартиен тефтер, в който има лист със задачи – да сложа отметката или да го задраскам с дебела линия, когато нещо е завършено е абсолютен кеф.
Но най-голямото удоволствие изпитвам, когато с хората от екипа ми сме в абсолютен синхрон, гледаме в една посока и изпитваме това удоволствие заедно.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?
Нямах предварителна рецепта или лист от критерии, нито съм го очаквала, но съм лоялна към настоящата си компания вече 18г. Дори в момент, в който всички обстоятелства позваха, че заради стратегическо решение, май пътищата ни ще се разделят – компанията ми отправи такова предложение, че събрах куфарите и напуснах обичаната си България, защото усещах, че пътят ми в тази компания не е свършил още.
Буквално порастнах в нея, защото непрекъснато имах какво ново да уча, да се развивам. Аз давах, но и тя ми даваше .... и не говоря за материални придобивки.
Та лоялността трябва да е и от двете страни – като танц.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Дълги години не беше важно. Бях с обсолютното убеждение, че първо трябва да дам, да докажа какво мога, да донеса добавена стойност, пък евентуално след това да има някаква реципрочност с възнаграждението. Абсолютно съм наясно вече, че това е наивно и идилистично в наши дни, но това беше, а и честно казано пордължава да ми е основния принцип.
Елемент на прагматизъм се появи в последните години, когато поотраснаха децата ми и действителнистта ме накара да осъзная, че е време да се погрижа и за семейния P&L.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
Трябва да се държим приятелски, да сме открити, честни, отоврени за обратна връзка. Но да сме приятели – не трябва.
Дългите часове на работа и комуникация с тесен кръг хора, ни вкарват в изкуствено усещане, че сме си станали близки – и е чудесно да е така. Но това не е приятелсто и много болезнено се разбира, при първия проблем или конкуренция между „приятелите“ в екипа.
Ако това с приятелството се случи с течение на времето – добре дошло. Ако се и запази, след като вече не сте колеги – чак тогава се разбира дали наистина е било „приятелство“.
През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно? Кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?
Да сменим работното си място като „компания“ рецепта няма – честно казано като видя CV, което напомня на полет на пчеличка от цвет на цвят, имам едно на ум – макар и някои рекрутъри да тълкуват това с положителен знак.
Но дори и да си в една и съща компания, да сменяш позицията, отговрностите, проектите, екипите, с които работиш, а най-добре и самата функция към която принадлежиш и да поемеш нещо ново, трябва да се случва на всеки 2-4г. максимум.
Във всеки момент, в който се почувстваш в комфортната си зона – тогава е време за промяна. Ако вършиш всичко с лекота – значи не учиш, не растеш. Но само ако искаш да се развиваш кариерно. Има мнпго голяма група хора, които реално не искат.
Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?
Трабва по принцип да внимаваме какво пишем, а особено много в социалните мрежи. Но честно казано дали и до каква степен активността ни в социалните мрежи е директно свързана с кариерното ни развитие – имам съмнения за устойчивостта и трайността на подобни решения в дългосрочен аспект.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?
Можеш всичко!
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Търпение и постоянство - което не става с работа, става с много работа. Всичко е в твоите ръце и вичко зависи лично от теб. Бъди добър човек.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
