Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Антон Кръстев
"WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„Борете се за мечтите си и бъдете готови да платите цената затова.“, споделя Рени Миткова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Рени Миткова е управител на „ЕОС Матрикс” – водеща компания за управление на вземания в България, част от немската EOS Group. Председател е на Асоциацията за управление на вземания. Има магистърска степен по международен туризъм от УНСС, Executive MBA от Cotrugli Business School, Загреб и специализация за висши мениджъри в London Business School. През 2010 г. печели приза „Млад мениджър” на фондация „Еврика”, а през 2009 и 2021 г. е сред 10-те финалисти в конкурса „Мениджър на годината”.
През 2022 г. от печат излиза дебютната й книга – „Винаги плащаш”, – а през 2023 г. стартира подкастът й „Джобните”. Рени Миткова е майка на 3 деца и автор на блога renymitkova.com, в който споделя богатия си професионален и житейски опит.
Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
Още когато бях втори курс в УНСС, започнах да си търся работа – по обяви, което през онези години беше възможната опция, тъй като нямаше платформи като Work Talent. Ходех на десетки интервюта, нетърпеливо очаквах обратна връзка, звънях многократно и бързо насрочвах следващото… Всъщност точно тази упоритост ми спечели първото работно място като асистент в консултантски стартъп. Там видяха, че наистина съм мотивирана да започна и ми дадоха шанс да се докажа.
Като всеки млад човек, имах илюзии, че знам всичко – владеех перфектно немски, учех в университет… И да се сблъскам с действителността, че ми липсват основни практически умения и тепърва имам да уча толкова много, е един от най-ясните спомени от началото на кариерата ми. Вместо да се обезкуража, се амбицирах – четях денонощно, задавах въпроси… Имах страхотен ментор за първите ми професионални стъпки, а впоследствие и бизнес партньор, от когото научих много за мениджмънта – и на задачи, и на хора. Добрият ментор може да съкрати пътя за постигането на кариерна реализация с години, а подкрепата и опита на партньорите и колегите са определящи за това да приемаш работата си като призвание, да откриеш смисъла и личните си цели и на свой ред да развиваш нечий потенциал.
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Организирана съм – и мога да организирам хора и процеси, което не само е продуктивно, но намалява хаоса и излишния „шум в системата”, подобрява вземането на решения и управлението на комплексни казуси и ситуации. Наскоро прочетох, че с добре организиран подход хората изпитват и по-малко стрес и притеснение, тъй като по-лесно спазват крайни срокове и се справят по-ефективно с неочаквани предизвикателства.
Фокусът върху крайната цел или резултат – целенасочеността – също е качество, което много ми помага. След като имам яснота за целите си, ги следвам неуморно, давайки всичко от себе си, и не приемам „не може” или „не става” за отговори. Винаги има начин, дори и никога да не е било правено.
И, разбира се – енергичността. Не правя нищо, в което не вярвам, и тази нагласа на свой ред увлича хората около мен. Когато работиш със страст, с устрем и с желание, създаваш среда, в която се постига много повече и можеш пълноценно да разгърнеш своя потенциал.
Кога ходите с удоволствие на работа?
Всеки ден – съгласна съм с Марк Твен, който казва, че ако си намериш работа, която обичаш, няма да ти се налага да работиш нито ден повече. Харесвам това, с което се занимавам, и се гордея, че като ръководител успявам да създавам среда, където не само за мен, но и за колегите е удоволствие да работим.
Разбира се, има ситуации, когато се фрустрирам – например, ако ми се налага отвън как да свършим дадено нещо. Но в общия контекст на съпричастност и разбиране с колегите и увереност в опита и познанията ми лесно се справям с тях.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялна към една компания?
Накратко – хората и каузите. Работим най-добре, когато виждаме смисъл и припознаваме поставените цели и своя принос за постигането им. На места, където има възможност за професионално развитие, за учене и за реализация. А когато го правим с хора, които си помагат и подкрепят, резултатът е дългосрочна ангажираност.
Гордея се, че в EOS имаме култура, отразяваща всичко това – полагаме специални усилия да обясняваме голямата картина на колегите си, както и какво е значението на всеки един от тях за успеха на компанията. Споделяме визия, ценности и ангажираност с различни каузи, като това на свой ред се напасва към личните им стремежи за кариерно развитие. Вярвам, че това е правилният подход, тъй като както доверието, така и лоялността се печелят ежедневно.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Работя във финансовата сфера, а лична моя кауза от години е повишаването на финансовата грамотност. Затова категорично отхвърлям нагласата, че не е „възпитано” да се говори за пари и заплащане. Възнаграждението отразява оценката на работодателя за професионализма и положените усилия – и добрите компании знаят, че това е важно. Заплатата и останалите работни придобивки са знак за уважение и заявка за ангажимент.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
Решението дали да сме приятели с колегите зависи от личния комфорт и културата на работното място. Приятелствата могат да подобрят работната среда, да стимулират сътрудничеството и да осигурят емоционална подкрепа, но също така могат да размият професионалните граници и да доведат до конфликти или усещане за фаворизиране. За да се справим с това, е важно да поставим ясни граници, да общуваме открито и да приобщаваме. В нашата компания успяваме да постигнем здравословен баланс, което прави работата по-лесна и приятна.
През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно и кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?
Самата аз вече 22 години работя на едно място – на практика почти цялата ми кариера. Но обективно човек започва да мисли за подобна радикална промяна, когато се чувства неудовлетворен – било то от заплащане, от липса на професионално израстване – или когато чисто и просто не му е интересно и не се чувства предизвикан и вдъхновен. В добрите компании има механизми за задържане на талантите; те могат да сменят функцията или позицията си, да преминат обучения за нови умения, да се ангажират със социално-отговорни кампании или менторство… Важното, според мен, е да не потъваш в рутина, да ти е интересно и да не спираш да учиш – стига културата в компанията да е подкрепяща за тези неща, няма нужда да търсим ново работно място. Въпреки че толкова дълго време работя в ЕОС, имам чувството, че съм сменила десетки кариери, именно защото винаги съм готова за следващото предизвикателство, за следващото нещо, което да науча и да постигна.
Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?
Помня и се придържам към едно правило, свързано със социалните мрежи, споделено ми преди години от комуникационен експерт –„Ако не искаш целият свят да знае за нещо, то не го публикувай!“. Поведението ни може да повлияе на кариерното развитие, а и в мрежата нищо всъщност не изчезва и може да ни преследва с години. Присъствието в социалните медии често се проверява внимателно от работодатели, колеги и потенциални бизнес партньори. Неподходящите или противоречиви публикации могат да навредят на репутацията, да повлияят на перспективите за работа и дори да доведат до дисциплинарни действия на работното място. Обратно, позитивното и професионално онлайн присъствие може да подобри представянето, да демонстрира опит и умения и да отвори възможности за реализация.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?
Че мога да имам всичко – ще прозвучи странно, но го получих от почти непознат човек. Преди няколко години кандидатствах за член на борда на FENCA, Европейската федерация на националните колекторски асоциации и най-престижната организация в нашия бранш. Току-що бях разбрала, че съм бременна с третото ми дете и бях изпълнена със съмнения дали е подходящият момент да приемам ново професионално предизвикателство, дали ще успея да се справя… И тогава една моя колежка от от Германия, с която сме колеги, но не се познавахме тогава добре, ми каза, че мога да имам всичко – без компромиси, без да чувствам, че пренебрегвам личния живот, или кариерата. Тази неочаквана подкрепа ми даде сили и увереност в преломен момент и вярата, че всичко е възможно.
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Същия! Да си готов да се бориш за мечтите си – и за цената, която трябва да платиш за постигането им.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
