444

Идеите са хубаво нещо, но остават красиви илюзии, ако не се реализират

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.

Повече отговорност не се дава, взема се.“, споделя Горан Ангелов, поредният ми гост в рубриката.

 

Кой е той?

Казвам се Горан Ангелов. На 51 години съм, щастливо женен и горд баща на две вече пораснали момчета. От 2003 съм основател и управител на Ай Би Ес България, която с помощта на целия екип успяхме да развием и установим като един от водещите системни интегратори в България.

Работата доминира по-голямата част от времето ми, но все пак успявам да отделя внимание и на страстта си към спорта, състезателните автомобили и състезанията за издръжливост. Да балансирам семейния живот, работата и моите хобита е приключение и предизвикателство, но не виждам живота си по друг начин.

Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?

Аз съм едно от децата на преходния период. Демокрацията дойде неочаквано за моите късни тийнейджърски години и обърка плановете на всички. Винаги съм си представял, че ще се развия като инженер в областта на Автоматизацията, ще имам спокоен и ползотворен живот и ще огъвам технологията, за да изграждам по-ефективни системи и производства. Получи се в известен смисъл, но не по пътя, който си представях.

Имах трудни студентски години, през повечето от които съм работил. Не толкова, за да се издържам, а за да имам независимост. Бях научен да работя благодарение на семейството ми. Баща ми при всяка възможност ми уплътняваше лятото още от седмокласник. Не ми е тежало изобщо – беше супер интересно, тъй като работата винаги беше свързана с най-новите компютърни системи.

Винаги съм имал усет на предприемач и как чрез технологията да създавам нови бизнес модели. Нещо, което е не само вълнуващо, но за мен е и много забавно. Така, преди повече от 20 години, се роди и IBS, която и стана моята основна площадка за игра.

Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?

За мое собствено удивление, тъй като имам по-скоро буен темперамент, най-ценни в работа ми се оказаха Кураж, Постоянство и Търпение. Кураж да поемеш риск и да вземаш решения, дори само на база интуиция. Постоянство да отстояваш последователно избраната посока, въпреки всички трудности и разочарования. Търпение, за да видиш резултатите и плодовете на усилията си. Развитието на бизнес, на хората и на партньорските взаимоотношения е дълга игра. Обратна връзка и резултати могат да дойдат след много години.

Кога ходите с удоволствие на работа?

Всеки ден. Не ме разбирайте погрешно, човек минава през различни фази. Но дори и когато имам труден момент, работата върху самият мен е пак работа и то често се оказва доста важна.

Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?

Когато има съвпадение на ценностите и те не просто се заявяват, а се отстояват всеки ден. Когато има уважение и справедливо отношение към всеки. Когато се гласува доверие и се дава свобода да вземаш решения, да водиш, да опитваш нови неща и нови начини. Когато те подкрепят, а не ти удрят спирачки.

Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?

Дотолкова, че да отразява стойността, която давам. Имайки предвид, че съм работодател повече от 20 години, моето мнение може да не е релевантно. Лично за мен никога не е било основен фактор колко вземам днес, а какви са перспективите за бъдещето.

Трябва ли да сме приятели с колегите си?

Определено. Може да не сме най-добри приятели, но когато споделяме общи цели и полагаме съвместни усилия за тяхното реализиране, не виждам нищо по-естествено от това да се развият и отношения на лично ниво.

През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно и кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?

Това е силно субективно. Няма общо правило. Зависи от човека и от организацията, в която е попаднал. Има хора, които правят цял живот кариера само в една организация, и аз не виждам нищо, което да ги поставя в по-неизгодна позиция спрямо тези, които сменят работното си място. Чувството за прегряване или изчерпване често е в резултат на собственото ни състояние на духа, подход към работата или работни процеси, които ни изцеждат. Всеки има какво да направи по този въпрос, за да възстанови баланса и мотивацията си. Ако не променяме себе си и средата, в която сме, нищо не ни гарантира, че в нова организация няма да се озовем в същата ситуация.

Промяната, чрез смяна на работното място, трябва да е тогава, когато усещаме, че сме готови за повече отговорности и предизвикателства, които текущата компания или организация не може да ни предложи.

Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?

Може ли да живеем и да сме пълноценни, ако сме в непрекъснато раздвоение на личността? Социалните мрежи, често могат да подлъжат хората да се изявяват по начин, по който никога не биха го направили на публично място. Светът е свързан и глобалната мрежа има много дълга памет.

Ако искам да ме уважават като професионалист, то как инфантилно, арогантно или неподходящо поведение в социалните мрежи ще ми помогнат в това. Често ни говорят за разделянето на личен и професионален живот, но това е илюзия. Няма как да отстоявам едни ценности на работното си място и да превключвам на други в личния си живот. Кой съм аз – доктор Джекил или мистър Хайд?

Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?

Мисли. Какво и Как са важни въпроси, но не колкото Защо.

А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?

Ще дам три. На първо място - Бъдете любопитни! Всичко започва с това – искам да знам. Когато няма любопитство, просто се носите по течението. На второ място, повече отговорност не се дава, взема се! И на трето, важна е само завършената работа. Идеите са хубаво нещо, но остават красиви илюзии, ако не се реализират.

 

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent