Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Антон Кръстев - Creative Visual Solutions
”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„Когато сме твърде близки с някого, понякога се въздържаме да му даваме негативна обратна връзка, а в работен контекст това може да влоши общото представяне.“, споделя Светлана Проданова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Светлана и желанието за учене ме води от ранна детска възраст до днес. След дългогодишна кариера в маркетинга на козметика, от 2015 г. съм щастлив собственик на бизнес. Оттогава имам посвещение, не работа, и то е да развивам динамичната и позитивна общност на BNI България.
Преподавателят ми по предприемачество в 4. курс, вече покойният проф. Кирил Тодоров, беше впечатлен от бизнес плана, който изготвихме заедно с още 2 колеги и ме покани в своя екип за координатор проекти. Под негово ръководство реализирахме няколко европейски проекта в областта на предприемачеството в партньорство с университети от Англия, Испания, Нидерландия, Северна Ирландия.
Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
Досегашният ми професионален път има три етапа: първите 3 години работа по междууниверситетски проекти, 17 години в маркетинга на козметика и 9 години собственик на бизнес. Общото между началните стъпки и на трите етапа е, че имаше много работа. Определящо е, че не се отказах.
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Амбиция, упоритост, искрен интерес към хората.
Кога ходите с удоволствие на работа?
Когато имам усещането, че създавам полза.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?
Пак горното и близостта с екипа.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Видя се вече от отговорите на горните два въпроса, месечното възнаграждение винаги е било на трето място за мен.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
Важно е да сме със сходни нагласи и стил на живот, да са хора, с които имаме общи теми и извън офис проектите. Не е задължително да сме приятели. Когато сме твърде близки с някого, понякога се въздържаме да му даваме негативна обратна връзка, а в работен контекст това може да влоши общото представяне.
Няма универсално правило за честотата на смяната на работното място, според мен. В някои случаи стават грешки и още на първия ден разбираме, че не сме на правилното място. Все пак, когато в една автобиография се вижда, че на последните 3 места човекът не е прекарал и една година, това рядко води до интервю. В обратния случай, когато някой е бил десетилетия при един работодател и идва моментът да търси нови предизвикателства, тогава също процесът е по-бавен. Така че, както и в много други случаи: средният път е верния. Знаците за различните хора също са различни, защото и мотиваторите им са различни. За едни е знак, когато не получат повишение (на позицията и/или заплатата), за други – появата на токсичен колега. За мен ясният знак винаги е било усещането, че вече съм дала най-доброто, на което съм била способна, и няма каква стойност да добавя.
Естествено, че е важно какъв образ градим, дори когато споделяме снимки от свободното си време. Миналото лято бяхме свидетели как един от най-големите работодатели в страната отстрани свой служител заради негов пост в социалните мрежи. Възможно е и много по-безобидни наши прояви да се окажат неприемливи за компанията, в която работим или искаме да работим. Най-универсалният тест е: какво би казала баба ми, ако види тази снимка/текст? Ако баба ми би се възмутила, значи не е редно да я публикувам.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?
Никога да не казвам (и да не мисля) „Това не е моя работа.“ За щастие го научих на първия месец от първата ми работа. Хората, които се описват около задълженията си и правят повече от очакваното, винаги са по-ценени.
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Нашето професионално израстване е наша отговорност и никой не ни го дължи. Поради грешна нагласа, че работодателят ми дължи развитие, прахосах месеци от живота си в неудовлетворение и мрачни мисли. С времето осъзнах, че който иска да се развива, намира начин. И че най-значимото израстване е вътрешното (нови знания, умения, нов поглед, нов навик), а не онова на визитната картичка или в банковата сметка.
