Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„За да изградиш доверие, трябва да си честен, както със себе си, така и с хората, с които работиш.“, споделя Чанита Белова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Чанита Белова и управлявам бизнеса в България на “АЙ ВИ БИ Козметикс”. Компанията оперира на българския пазар вече 34 години с предмет на дейност – дистрибуция на козметични марки като Golden Rose, Ziaja, Goldwell, label.m и много други. В личен план - омъжена съм и имам 2 деца. Завършила съм химия в Софийски университет. Обичам работата си и да постигам поставените си цели. Предизвикателствата ме мотивират, защото уча много от тях. Уважавам честните хора и тези, които се стремят да се развиват. Не понасям хора, които непрекъснато хленчат и постоянно се оплакват, както и хора, които не изпълняват обещанията си.
Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
Кариерата ми започна наистина случайно. Химията беше голямата ми любов и мечтаех да стана научен работник. Предложиха ми асистентско място, но годините бяха трудни и много бедни. Отказах и тръгнах в посока търговия на козметични продукти.
В началото работехме като търговец на едро – препродавахме известни козметични марки. После започна нашето вълнуващо пътуване заедно с Golden Rose и така вече повече от 30 години. Започнахме да развиваме марката в България, да градим дистрибуция. Появиха се и други козметични марки в портфолиото ни, които дистрибутирахме в България.
В началото беше много трудно – липсата на финанси, а и опит оказваха много голямо влияние. Но аз обичам трудностите. Много хора ми казваха, че нищо няма да излезе от това, че си губя времето, но това само ме мотивираше повече. Не спирах. Имаше време, в което работех повече от 12-13 часа дневно. Понякога се отчайвах, но никога не спрях. Да бъдеш постоянен е много важно качество, което мисля че изигра сериозна роля в кариерата ми.
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Смятам, че най-ценните ми качества са упоритост, любопитство към нови неща и стремеж за развитие. Постоянно съм готова да излизам от зоната си на комфорт, а това те тласка напред.
Качествата, които най-много ценя са лоялност и почтенност. В бизнеса е като в любовта – доверието е много важно. А за да изградиш доверие, трябва да си честен, както със себе си, така и с хората, с които работиш.
За мен, характера на човек определя живота му. В този смисъл, вярвам, че личностните качества са най-важни за професионалния път на всеки. Наблюдавала съм това повече от 30 години. Виждала съм супер образовани хора, с огромен опит, които са се проваляли заради личностни качества. И обратното – хора без опит, но с правилните инстинкти и силни лични качества, които с лекота са наваксвали липсата на опит и са правили впечатляваща кариера, постигайки целите си.
Кога ходите с удоволствие на работа?
Винаги, винаги ходя с удоволствие на работа! Не съм човек, който чака уикендите и мрази понеделниците. Напротив. За да ходиш с удоволствие на работа трябва да имаш усещането, че правиш смислени неща. Че от теб зависи развитието на даден проект и можеш да създаваш, да градиш, докато се развиваш.
Много обичам работата си. Много интересен ми е всеки ден, а освен това се виждам с колегите си, с които ми е приятно.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?
Лоялността е личностно качество. Ако не си лоялен човек, трудно ще бъдеш лоялен към компания. Все пак, за да работиш по-дълго за една компания, най-важното според мен е да получаваш възможност за развитие, да награждаш себе си, както лично, така и в професионален план, да учиш нови неща, да имаш свободата да вземаш решения и подкрепата да участваш реално в бизнеса. Лоялен си към компания, която изповядва твоите ценности.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Възнаграждението е много важно, всеки трябва да е справедливо оценен, да не изпитва притеснения за битовизмите. Но от опита който имам, нямам усещането възнаграждението да е най-важното и определящо. Често при подбор кандидатите споделят, че не възнаграждението е причина да напускат компаниите, а липсата на подкрепа, неразбирането на проблемите им или липсата на възможности за развитие, също така средата.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
Когато работиш в успешен екип и подкрепяща среда е лесно професионалните взаимоотношения да преминат в приятелски. За мен това е само бонус, защото приятелската среда те кара да се чувстваш разбран. Спокойно ти е, че каквото и да се случи, ще има кой да те подкрепи. В сплотените екипи, всеки знае силното и слабото място на другия и хората си помагат, не се стресират толкова. И без това живота е стресиращ, какво по-хубаво от това да работиш в позитивна среда.
Разбира се, важно е да не се прекрачва професионалната граница. И всъщност най-трудно е това – да работиш професионално сред приятели, да не позволяваш приятелството да влияе на вземането на решения, да останеш обективен и да можеш да мислиш критично.
През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно и кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?
Когато си млад е нормално понякога да се луташ и да променяш работното си място, за да добиваш различни умения и опитности, да разбереш какво ти харесва. Но когато го намериш е хубаво да останеш на мястото, където се чувстваш добре и да се развиваш и надграждаш себе си и уменията си.
Когато дойде момент, в който не ти се ходи на работа, не изпитваш вълнение от проектите, по които работиш, трябва да водиш честен разговор със себе си. Ако това усещане е консистентно, да помислиш за промяна на работното място.
Дойде ли момент, в който компанията няма какво повече да ти даде, както и ти няма какво да дадеш, време е за промяна. Както казах, като в любовта е.
Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?
Важно е да си себе си, а не на работното си място да се представяш за един, а в социалните медии да си коренно различен. И то ако пишеш нещо негативно, накърняващо достойнството на други хора, ако тона е нападателен или унизителен.
Ако обаче изразяваш честното си мнение, демонстрираш ценностите си без да уронваш доброто име на никой, не виждам причина да се отразява негативно на кариерата ти.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?
Не слушай никой друг, освен сърцето си! Винаги постъпвай по съвест. Не позволявай хората да ти казват какво можеш и какво не!
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Вярвайте в себе си и не спирайте да мечтаете! Спасение дебне отвсякъде. Няма начин да няма начин. Не спирайте да се движите напред с постоянство и последователност.
Винаги си поставяйте високи цели! Само така можете да се развивате като личност!
