Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”WorkTalent представя“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме бизнес лидерите, които ще дават своите кариерни съвети, на базата техния кариерен път опит през годините.
„Ако човек работи в отровена среда, в която властват интриги, нарушаване на човешкото достойнство от работодателя или възлагане на непосилни задачи, няма толкова висока цена на труда, заради която аз бих работил неудовлетворен и нещастен.“, споделя Георги Димитров, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Георги Димитров, на 54 години съм, адвокат по професия, IT по душа и хоби. Завършил съм СУ “Св. Климент Охридски” специалност право и съм доктор по право от Католическия университет Льовен, Белгия. Създател съм на Адвокатско дружество “Димитров, Петров и Ко.”, както и на Фондация “Право и Интернет”. Преподавам в Университета по библиотекознание и информационни технологии като професор по право на IT. През последните години посвещавам професионалните си усилия и в IT сектора, като създадох “Евротръст Технолъджис” АД – компания, поставила си за цел да създаде много мощен инструмент за електронна идентичност и дигитална трансформация за премахване на хартията в обществото, където съм акционер и председател на Съвета на директорите.
Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?
Кариерата ми започна от ученическата скамейка, когато информационните технологии бяха моята страст и хоби. Програмирах денонощно, печелех състезания и награди, тичах до компютърния клуб и ми трепереха ръцете при мисълта за компютри. Даже още като ученик завърших микрокомпютърна техника и програмиране – специалност към Техническия университет. Тогава с леля ми – доцент по ортодонтия, създадохме първото изобретение за използване на компютрите при педагогическо и здравно възпитание на деца и ученици в сферата на зъбната профилактика. После реших да се насоча професионално към юридическата сфера, вземайки пример от моя вуйчо – известен български юрист, и така кандидатствах право в СУ. Още като студент се налагаше да работя, за да се издържам и се съм преминал през всякакви смели професионални приключения, в които, честно казано, сега не бих се впуснал – агент в списание за каталожна търговия, вносител на телевизори, брокер на ценни книжа, брокер на недвижими имоти, издаване на учебници по право … смело, без съмнение дали ще успея или не, с абсолютната вяра в себе си и в успеха. Разбира се, след 7 неуспешни опита за създаване на бизнес с моя близък приятел и съдружник Богдан Петров, накрая решихме да създадем едно от първите адвокатски дружества, организирани на бизнес принцип – “Димитров, Петров и Ко.” Днес, 27 години по-късно, кантората е класирана от всички международни издания като едно от най-престижните и професионални български адвокатски дружества, обслужваща огромни компании и сделки, защитаваща интересите на фирми в изключително предизвикателни дела, но най-вече професионална среда за израстване и развитие на невероятни млади адвокати. През всички тези години страстта към технологиите ме мотивира да създам още няколко организации и бизнеси – всички работещи в тази интересна пресечна точка между правото и технологиите. Така се появи българския портал lex.bg - един от първите стартъпи в България, който извървя пътя си на израстване и беше продаден на групата Дарик през 2007 г. – днес основен източник на правна информация и новини в сферата на правото в България. През 2001 г. създадохме с Богдан Фондация “Право и Интернет” – неправителствена организация и истински изследователски център за правните проблеми на информационните технологии, с написани над 30 закона, стотици подзаконови актове и реализирани над 150 големи международни проекта в партньорство с най-големите университети в света и изследователски центрове по киберправо.
През всички тези години любовта към технологиите ме караше да мечтая как някой ден няма да има хартия, хората ще могат да вършат всичко по електронен път, без да се налага да се редят на опашки и да губят стотици часове във физическо придвижване. В крайна сметка си дадох сметка, че проблемът е не технически, а правен – как да се защитят интересите на хората в това електронно общуване. Така се роди идеята за създаването на “Евротръст Технолъджис” АД, която да даде на света една изключително съвременна технология, която да е общодостъпна и да позволява на хората директно от мобилния си телефон да се идентифицират електронно, да подписват документи с електронни подписи, да изпращат и получават електронни документи с електронна препоръчана поща – всичко лесно, без знания и умения, с един клик. Разбира се, създаването на такава технология беше една мечта, а с помощта на невероятни български момичета и момчета тя се превърна в реалност. Днес с мобилното приложение на Евротръст човек може да си отвори банкова сметка, да сключи договор за лизинг, да си направи застраховка или да си подаде данъчната декларация от разстояние, 24 часа в денонощието, без да напуска стола, на който седи. Буквално с два клика. Изключително съм щастлив, че моите съдружници и акционери повярваха в тази мечта и инвестираха заедно с мен в това бизнес начинание. Най-голямото признание е, че държавата повярва също в Evrotrust и я нотифицира пред Европейската комисия като първата българска национална схема за електронна идентификация, позволяваща на всеки български гражданин и бизнес да достъпи трансгранично всички държавни и частни услуги, предоставяни от другите държави-членки на Европейския съюз и дори извън него.
Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?
Не знам дали може да се говори за професионални качества, а по-скоро за качества, които биха позволили на човек да разгърне професионалния си потенциал, независимо в коя сфера се реализира. Тези качества мога да определя за себе си като най-ценни. Според мен на първо място човек трябва да вярва в себе си – безусловно, без въпроси от типа “ще се справя ли?”. Вярата в успеха отваря съзнанието на човек да мечтае и да има смелост да превръща мечтите си в реалност. На второ място, човек трябва да преодолее страха от неуспех. Този страх създава бариери пред полета на мисълта и смелостта човек да реализира мечтите си. Тук много обичам да цитирам един човек, на когото се възхищавам - Илън Мъск. Той често повтаря, че човек се ражда без нищо и си тръгва с нищо, следователно няма какво да губи, а може само да спечели. На трето място, човек трябва да е честен – в бизнеса, с колегите, с партньорите си. Няма вариант за успех, ако се играят игри, заблуждения и насоката е сляпо само към целта, независимо от морала на средствата за постигането й. Аз вярвам, че дори в някои случаи човек да постигне успех чрез тъмната страна на силата, той е временен. Трайният успех е свързан със следване на истината, добросъвестността и моралните ценности.
Кога ходите с удоволствие на работа?
Всеки ден! Когато човек работи със сърце, тогава ефектът от неговия труд има съвсем друга добавена стойност. От една страна, това се отразява на качеството на създавания продукт на организацията, в която работи. От друга страна, когато човек работи с удоволствие и усмивка, е много по-общителен, по-ефективен, по-лесно взема решения и рискът от вземане на неправилни решения се минимизира. Ако някой започне да ходи с неудоволствие на работа, трябва сериозно да се замисли дали да не смени професионалното си поприще.
Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?
Според мен лоялността е въпрос на ценностна система, а не резултат от мотивация. Честно казано, не вярвам, че съществува външен фактор, който да мотивира някой да е лоялен. Но считам, че ако работодателят е създал здравословна и позитивна работна среда, осигурил е справедливо заплащане на труда на служителите си и е начертал вярно очакване по отношение на професионалното израстване, служителят ще се отплати с лоялност и добросъвестност.
Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?
Ако се опитам да се поставя в положение на служител, със сигурност стойността на месечното възнаграждение би имала голямо значение на удовлетвореността от професионалното ми развитие. Но не на всяка цена. Ако човек работи в отровена среда, в която властват интриги, нарушаване на човешкото достойнство от работодателя или възлагане на непосилни задачи, няма толкова висока цена на труда, заради която аз бих работил неудовлетворен и нещастен.
Трябва ли да сме приятели с колегите си?
Вярвам, че човек може да е приятел с хората, с които работи. В крайна сметка, целият свят е изграден от човешките отношения в него. Когато тези отношения се базират на доверие, удоволствие от общуването, споделяне на общи ценности и т.н., даже бих казал, че работната среда ще е много по-здравословна и креативна. Само с едно условие - приятелството да не се приема като деформирано усещане за липса на съобразяване с работна йерархия, нужда от колегиалност, прикриване на грешки, спазване на служебните задължения и т.н., защото тогава със сигурност би попречило на работата.
Формула за това не мисля, че има. Бих казал, че най-ясният знак за смяна на работното място е, ако сутрин се тръгва за работа без радост в сърцето. Неудовлетвореността може да е резултат от много и различни фактори – усещане за липса на развитие и професионален застой, отсъствие на здравословна работна среда, напрегнати отношения с колеги или работодател, чувство за несправедливо заплащане на труда, натрупана с години умора и др. Аз самият съм преживявал такъв момент и за себе си съм правил смели и кардинални промени. Смелите решения винаги се отплащат!
Изключително интересен въпрос! Отговорът е определено “да” – трябва много да внимаваме. Даже мога да дам пример от собствената ми практика. Един от колегите ми – адвокат, който е блестящ и бих казал един от най-добрите професионалисти, които познавам, имаше определени политически пристрастия, които публикуваше на страницата си във Фейсбук. Това, обаче, напрегна клиент на кантората, който беше обвързан с друга политическа партия. Може да се досетите за резултата – загубихме клиента, защото той пък загуби доверие в обективността на адвокатските услуги, които предоставяме, колкото и на високо ниво да са били. Друг пример – пак колега, който имаше силно религиозни увлечения, публикуваше в профила си мнения и материали в полза на неговите религиозни предпочитания. Може отново да се досетите – друг клиент с различаващи се религиозни разбирания се почувства силно засегнат и това доведе до прекратяване на правното му обслужване по негова инициатива. Такива проблеми могат да бъдат пренесени на плоскостта служител – работодател, служител – пряк началник, служител – служител и т.н. Да, социалните мрежи са еманация на свободата на словото, правото на изразяване и т.н. Но от друга страна те могат да повлияят на професионалното развитие и на кариерата на хората, затова убедено считам, че всеки трябва внимателно да преценява какво може и какво не следва да публикува в мрежите.
Кой е най-ценният съвет, който сте получавал във Вашата кариера?
Най-ценният съвет, който съм получавал е от един по-възрастен от мен колега, който ми каза, че човек трябва да не спира да мечтае! Това, отнесено към професионалното развитие, искаше да каже, че изборът на професия е наш и само наш. Не да се работи каквото и да е, а каквото човек мечтае и иска да работи. Изборът е негов.
А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?
Освен съвета, който сам бях получил, бих добавил, че всеки трябва да има смелост да реализира мечтите си, за да работи мечтаната професия – професионалното развитие е ракета-носител в нашия живот и тя окупира голяма част от него, защото е свързана с възможността за обезпечаване на нуждите ни, грижа за семейството и осигуряване на нормален живот. Ако човек няма смелост да реализира мечтите си в това отношение, на практика ще бъде неудовлетворен и нещастен и в живота. Така че бъдете смели!
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
