Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Не оставам в ситуация и с хора, които не ценят труда и знанията ми, обиждат ме или ми поставят неизпълними задачи.“, споделя Аида Марковска, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Аида Марковска и съм в прекрасните 55 години. От 2012 година се занимавам с родова терапия, като след 2015 г това стана моя основна професия. Това е занятие, което не съществуваше до този момент. Завършила съм математическа гимназия в родния си град Пловдив , а после Информатика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ . Работех по специалността си доста години, после имах съвсем различна професия и посветих 11 години на хотелиерски бизнес. От 2009 г в мен се зароди интерес към философия, езотерика, хуманни науки и така полека, лека създадох свой кръг от хора, с които споделяме тези занимания. В последствие, не съвсем случайно, съдбата ме доведе до изследвания на рода и родовата структура. Към този момент имам разгледани повече от 3500 български рода, изведох и доказах закони на българската родова система. Имам книга „Богатството ми приляга“, написана в съавторство с Ваня Кънева и сега пиша още две самостоятелни книги на тема род и родова терапия. През 2019 г създадох Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“, в която обучавам студенти на моя авторски метод за лечение на родовата травматичност. От 2019 г прилагам тези закони и принципи в корпоративно и фирмено консултиране с много висок успех. Водя в съавторство „Училище по изобилие и ….“, което има вече 11 издания. Там именно преподаваме тези принципи, които водят до кариерно и материално благополучие. Също съм преподавател в Академия по партньорство, където имам изградена програма за обучение и тренировка в екипност и правилно развитие на групова динамика.
През годините се утвърдих като мотивационен оратор и лектор на множество събития. Доброволческата ми работа е в каузата на Фестивалите „Здравей, Здраве!“ в цялата страна. Автор съм на лекционни курсове, семинари и обучения, като имам повече от 2000 курсиста.
Мисля, че съм благословена с изключително добра кариера и бизнес, които благодарение на опита и старанието си изградих от нулата.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Веднага след завършването на Математическата гимназия имах стаж в Изчислителен център и работих в продължение на няколко месеца. След дипломирането ми от Университета през юли 1992 г започнах работа и получих своите първи възнаграждения. Трябва да е било през август 1992 г.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
ДА! Категорично, въпреки че мъдростта ни налага и темата за приемане на неочакваните подаръци от съдбата. Такива за мен бяха всички предложения за работа. Сега, като се замисля, аз винаги получавам предложения, не си спомням да съм „търсила работа“. Работила съм в БНБ, във фирма Авангардни компютърни технологии (АКТ), после във хотелиерския бизнес, докато създадох своя собствен бизнес и бранд. Винаги съм постъпвала на работа с покана от работодателя. Странно, че до сега не бях осъзнавала този факт.
Кариерното развитие предполага на първо място да знаеш какво искаш да постигнеш в духовен и интелектуален аспект, после като възможност за принос към света и хората, след това да даваш за себе си и своето семейство и накрая – да потърсиш и материалното удовлетворение, което в никакъв случай не считам за маловажно. Затова планирането на стъпките като идея за личностното израстване е много, много необходимо. Разбира се, като си даваме сметка, че съдбата ни поднася неочаквани възможности!
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Важни са много. Аз помня първата си колежка, която ме прие на работа. Тогава моята задача беше да прилагам математически инструменти върху чертането на КАД системи и машини- нещо непознато за мен към този момент. В университета не ни учеха на подобни практически задачи. И тази моя колежка, Илка, ми даваше насоки не само в самата работа, но и с работната дисциплина, отношения, връзки, начина на подчинение на йерархично по-високо поставените колеги, обръщения към колегите, фирмен стил на облеклото, на прекарване на свободно време с колегите и какво ли още не. Тогава не осъзнавах, години по-късно разбрах, че тази компания и това посрещане са били основа за цялата ми трудова дисциплина насетне, която аз поддържам на изключително високо ниво и до момента, нищо че вече аз работя в собствена компания.
В кариерно отношение бях най-вече обучавана практически, когато попаднах в голяма структура като БНБ. Там започнах от най-ниското стъпало и кариерно не стигнах до някакви висоти, просто защото след 3 години получих покана да работя по специалността си в софтуерна компания и за това време в БНБ успях да изкача само едно-две стъпала. В АКТ вече ръководех отдел от шест човека и там беше истинската ми школа ми в областта на мениджмънта. Имах и крайно негативни уроци от мои преки ръководители, които още ми са „обеца на ухото“ в смисъла как не се работи с хора и колеги. Благодарна съм и за тези уроци, защото те ми дават и друга гледна точка по отношение на споделянето на работни задачи, ресурси, време и задължения.
В своя екип намирам близост във всеки колега, достигам до техните семейни и родови картини и така не мога да остана емоционално невъвлечена в родовите им истории. Какво по-добро решение за мен тогава освен да превърна това в професия?
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
На първо място разделите с екипи, с които си делил нощи и дни в работа. Големите победи – да, но най- вече големите пропадания. Те те учат да се съвземаш, да продължаваш, да твориш, да създаваш, да упорстваш, да превързваш раните си и да намираш в дълбините на личността си още и още заложби.
От хората: тези, които са те разочаровали, от които си поел много упреци, справедливи и несправедливи, но и тези, които са те насърчили в доброто и са били с теб човечни. Аз съм такава, че винаги отношението, което считам за незаслужено ме мотивира да намеря такива свои качества и да ги развия, че да стана по-добра, по-успешна, по-търсена, по-щастлива, по-знаеща и можеща от тези, които са ме наранили.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Едва ли мога да дам рецептата за това, тъй като всеки реагира и преживява грешките си по свой, съкровен начин. Моят е следният: аз не оставам в ситуация и с хора, които не ценят труда и знанията ми, обиждат ме или ми поставят неизпълними задачи. Ако съм допуснала грешка, а това се е случвало, макар и не често, нося цялата отговорност, извинявам се, поправям щетите докъдето това ми е възможно, търся съдействие и пътища да докажа, че грешката не е нарочна, че мога да взема и правилно решение и да го изпълня. Аз харесвам хора, които позволяват на другите да допускат грешки, но не се крият от грешките си. Веднага след като поправя щетите, търся нови пътища за себе си. Считам, че ако си направил голяма грешка и тя е била много неприятна за някого, за теб и, за фирмата, за колегите- това е знак, че си уморен, невнимателен и ти трябва промяна. Промяна, която носи ново знание, ново „чиракуване“, нови умения за усвояване.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
На първо място устойчивост. Те могат да преминат през трудни дни, трудни характери, трудни ситуации и отново да намерят смисъл. След това вяра в доброто. На следващо важно място: те са хора, които имат достойнство и чест. Без тези качества не се стига до кариерно развитие, въпреки че отстрани не винаги изглежда така. От високо се пада жестоко. Ако нямаш устойчивост, вяра и чест, /про/падането е гарантирано.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Аз доказвам в целия си труд на родов терапевт, че родът е този, който вменява усещането ни за щастие от труда. Това за мен е очевидно. Съветите на родителите са доста тесногръди понякога, но всеки любящ родител иска да види детето си като здрав и щастлив, заможен човек. Но и всеки добър родител иска децата му да са запазени като ум, нрав и чест. Трябва да отчитаме това добро намерение на своите родители и с благодарност да им покажем своите мечти и желания, които да следваме неотлъчно. Семейството подкрепя кариерата на своите хора, ако то не направи това – няма шанс човек да се развие кариерно. Ако партньорът ти не е толерантен, не знае за желанията ти, не те следва в тях с вяра и обич, трудно се постига кариерно щастие. А и за какво ни е, ако в семейството кариерният ни ръст не дава придобивки като по-висок морал, сила, устойчивост и смелост, мъдрост и просперитет?
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Там не виждам особен смисъл. Приятелството е за свободното време и почивките, за споделени весели моменти и за съпричастност в трудни моменти, но не и за шанс в кариерата. Приятелите винаги могат да кажат „една добра дума“, но от всеки човек зависи дали и как ще се реализира в мечтите и желанията си.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има, да. Любов към живота, изразена като любов към труда и постиженията в полза на доброто и любов към своето семейство, не на последно място любов и към себе си и своето име и род. Ако сме влюбени в живота- баланса се постига, динамично се поддържа и ни дава инерция за още постижения.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонтално. Вертикала е дори за след 35 години. Трябва да владеем отлично две измерения, за да полетим нагоре.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Излез на светло, покажи своите възможности, защити ги и дай път и на другите. Намирай добро във всеки, намирай добро в себе си и осветявай това добро. Ако нещо не върви на добро, намери сили да го усмириш и да го преодолееш, бих казала дори да го преработиш така, както огъня гори и дава топлина и светлина. Спазвай простите правила на живота: не кради чужд труд, пази своя гръб и не предавай честа и любовта.
