Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Мартин Лазаров
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако да знаеш кой си и къде искаш да бъдеш означава да имаш стратегия за кариерно развитие, тогава, да, важно е да имаме такава.“, споделя Христо Милчев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Kaзвам се Христо Милчев, адвокат при Софийската адвокатска колегия, възпитаник на Юридическия факултет на Софийския университет и Английската гимназия в гр. Бургас. Три са основните дейности, които понастоящем ангажират времето ми в професионален план: управлението на „Адвокатско дружество „Нестори, Угляров, Милчев“ и дружеството „Кредитен консултант“ ООД, на които съм съосновател заедно с двамата ми съдружници, както и ежедневната битка за утвърждаване и растеж на най-обичания футболен клуб в Бургас – Нефтохимик, чийто привърженик съм от дете, а по стечение на обстоятелствата и ръководител от две години насам заедно с още неколцина ентусиасти като мен.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя още преди да завърша гимназия като портиер /пиколо/ в един от средно големите хотели по Черноморието. Освен, че изградих първите си трудови навици, станах част от чудесен колектив и най-вече научих се да общувам с хора от цял свят, което със сигурност ми е помогнало много занапред.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Ако да знаеш кой си и къде искаш да бъдеш означава да имаш стратегия за кариерно развитие, тогава, да, важно е да имаме такава, защото в дългия си професионален път честно ще ни се налага да си задаваме тези въпроси, осъзнатите отговорите на които ще ни дават силата да вземаме трудни решения.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място винаги се запечатва трайно в съзнанието ни и до голяма степен определя решението ни дали ще продължим да се развиваме в съответната област или ще потърсим друга съвсем различна посока. Затова особено отговорна е ролята на работодателя към започващите при него работа за пръв път млади колеги, каквито при нас най-често са адвокатските сътрудници. Като се стремим да ги посрещаме в добре подредената работна среда на една съвременна адвокатска кантора, в която на почит са отношението към труда и взаимността между колегите, наред с личния си пример и поведение, се опитваме да запалим в тях искрата към самата професия като цяло.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За мен винаги това са били хората, които са проявявали индивидуално отношение към мен, като са искали да подобря нещо в себе си, независимо дали това е било в училище, университет или на работно място. Това, че тези случаи могат да се изброят на пръстите на едната ръка, показва, че често заради бързината на деня или желанието да не разстроим човека отсреща, спестяваме критиките си към него, с което със сигурност не му правим услуга.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
В нашата работа грешките не просто са нежелателни, те са недопустими, затова единствената реакция, която мога да имам като лидер на своя екип е проява на екстремна отговорност.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Когато започвах професионалния си път, конкуренцията наистина беше жестока. Малко работни места, много кандидати, много юристи като цяло. Случвало се е 15 души да бъдем повикани едновременно на интервю и да ни изпитват заедно. За да те забележат, беше необходимо да изпъкнеш с нещо над останалите и ако това в моя случай не беше някакъв свръхталант или потекло, трябваше да е нещо друго. Моят избор беше да използвам всеки шанс да доказвам себе си и да трупам опит, като на няколко пъти се случваше да работя едновременно на три места, което да съвместявам с обучението си в университета.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Моето мнение е малко по-различно от всеобщото, че всеки трябва да бъде оставен сам да избере професионалния си път. Изборът е личен, разбира се, но родителските съвети в една незряла възраст са много важни. Така например винаги съм почитал лекарската професия като най-велика измежду професиите и може би малко съжалявам, че баща ми, който е неин представител, не е бил малко по-настоятелен, когато е трябвало да избирам какво да кандидатствам.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятели са ни онези, които ни подкрепят и мотивират да даваме най-доброто от себе си изобщо, не само в кариерно отношение, затова логично е да бъдем в тази си роля и когато става дума за препитанието на нашите приятели.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Едно добро начало е да не се работи през уикенда, когато е възможно 😊 Но рецепта има и тя се крие в житейския и професионален опит, който трупаме всеки ден.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не е добре да се прескачат стъпала от кариерната стълбичка, защото често това много личи и не е красиво. Всеки иска да е мениджър още от първите си дни в съответната компания, но истината е, че една от предпоставките да си добър мениджър, е да си придобил достатъчно опит и знания на различните нива под теб, които днес ти е доверено да ръководиш.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Много зависи към кого е насочен, от каква възрастова група, на каква позиция и други, но универсалният съвет, който мога да дам е, че, когато упоритостта, старанието и мотивацията се поставят върху силни фундаменти като добрата подготовка, лоялността и способността да се поема отговорност, резултатите наистина са прекрасни.
