Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Най-добрият съвет, който съм получавал е „Добре де, защо поне не пробваш?“, споделя Валери Шварц, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Валери Шварц и от четири години работя като PR мениджър на WINBET, където отговарям за корпоративните комуникации на компанията. В професията съм от повече от 20 години. Основна част от кариерата ми беше в телекомуникациите, където имах късмета да проследя цялата еволюция на мобилните услуги – от 2G до 5G. Мисля, че научих страшно много и за професията, и за хората от работата си в този бранш. А преди това съм работил като музикален редактор и водещ в радио и разни други, доста по-скучни неща.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Мисля, че бях на 20. Работех „момче за всичко“ в една търговска фирма и в някакъв момент се бях специализирал в митническа обработка на товари и спедиция. Първата ми заплата беше 200 лв. и добре че не ми се налагаше да живея само от нея…
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Ако знам нещо за стратегиите, то е че те са хубава работа, но обикновено се разпадат на пух и прах при първия сблъсък с действителността. Така че не знам дали трябва да имаш лична стратегия за кариерно развитие, но не е зле човек да има поне ясна идея какво би искал да работи. Лично аз никога не съм имал стратегия за нищо в личния си живот, още по-малко за кариерното си развитие. Доказателство за това е, че не съм работил нито ден професията, за която съм учил (Счетоводство и контрол).
Честно казано, на 20 нямах никаква идея какво искам да работя, а като се замисля, май и на 30 нямах. На 40 вече от години упражнявах това, което правя и до днес, но познавам много хора, които направиха рязък завой и смениха попрището с нещо, което никога не са си представяли, че ще правят. И мисля, че това е прекрасно.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Може да бъде всякакво, предполагам. На моето първо работно място царяха някакви „учрежденски“ порядки, всичко беше потънало в прах в буквалния и преносния смисъл и се радвам, че така и не усвоих чиновническите навици на повечето си колеги. И досега не знам какво правеха по цял ден част от тях, а прекарах с тях повече от две години.
Така че всичко си зависи от нагласата на човека – отиваш там, за да се окопаеш и да векуваш или отиваш там, за да учиш и да намериш друго, по-добро място.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За хора бих посочил началниците. Или мениджърите и преките ръководители, ако предпочитате. Това са хората, които могат да изградят или съсипят кариерите на много хора. Лош началник е много по-лошо от неприятни колеги или просто неприятна работа. Имал съм много началници и за мой късмет повечето от тях са преди всичко свестни хора, а голяма част от тях бяха и много добри професионалисти. Тези хора са ми били и учители, и ментори, и дори лични терапевти понякога. Но е имало и такива, които видимо си избиваха комплексите върху екипа и така прикриваха собствената си некомпетентност.
Колкото до събития, бих посочил неща като признанието за добре свършена работа и покана от ръководството да поемеш повече отговорности, да управляваш екип. Усещането, че работата ти се забелязва, че има значение, че има смисъл от нея, е просто незаменимо, дори когато не е подплатено с повече пари. Това е върховният мотиватор, според мен.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
В идеалния случай – даваш си пет минути/един час или ден за драма, после правиш всичко възможно никога повече да не я допускаш. Реално обаче, вероятно ще допуснеш една грешка повече от веднъж, преди да си научиш урока. Което не значи, че си тъп, а че си просто човек.
Но във всички случаи, предполагам, че трябва да се научиш да ползваш грешките си като мотивация. Всеки, който е играл видео игра знае, че с повече постоянство и настойчивост, рано или късно ще победи боса на нивото.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Едно. Едно основно качество и то се нарича „любопитство“. То е в основата на всичко. На инициативността, на креативността, на иновативността… Любопитство като в „любопитен съм как се прави това“, „любопитен съм дали аз мога да направя това, което прави колегата“, „любопитен съм как се произвежда това, което продавам“. Както казва Брус Дикинсън – доста успешен собственик на авиокомпания и фирма за поддръжка на самолети, а също и вокалист на „Айрън Мейдън, да се питаш „Какво прави това копче?“.
Вярвам, че любопитството е в основата на всяко развитие, включително и кариерното.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Хаха… Мога да говоря както като син, така и като съпруг и като баща на трима сина. Семейството има голяма роля, но тя може да бъде всякаква. Най-общо казано, родителите са изключително важни съветници, независимо дали следваме съветите им и са почти единствените хора, които ще ви подкрепят в началото. Имал съм щастието да се родя в семейство, в което никой, никога не ми е внушавал очаквания, различни от това да се държа прилично, да не наранявам хората и общо взето да съм добър човек.
Родителите имат различен поглед и перспектива, които се базират на многогодишен опит. Не е задължително той да бъде приложим и за вас, но и нищо не пречи да ги чуете.
След родителите ви, партньорът ви в живота може да е най-добрият ви приятел и съветник. В моя случай, жена ми е човекът, чието мнение най-много ме интересува по тези въпроси.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Колосална! Намирал съм си работа благодарение на приятели поне в 2/3 от случаите. Виждал съм възможности за нов път за кариера благодарение на тях. Получавал съм безценни съвети от първа ръка. Не мога да опиша колко важна е подкрепата на приятелите особено в моменти, в които си решил да се преориентираш в нова сфера или в нова професия.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има, но тя е строго персонална за всеки отделен човек. Понякога съм успявал да постигна този баланс. В повечето случаи – не съм. И във всички случаи, дори да успееш да постигнеш баланс, той е изключително крехък и дори едно малко събитийце може да го наруши.
Освен ако не си чиновник като колегите на първото ми работно място - те бяха постигнали някакъв „перфектен“ баланс между служебен и личен живот, какъвто не бих искал за себе си за нищо на света.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Нямам идея. Предполагам, че зависи колко бързаш. А също и от това какъв човек си, с каква професията, къде. Ако се случи да прекараш много време в една компания и успееш да преминеш през няколко различни отдела, ти може да се окажеш доста ценен мениджър, който добре познава процесите, предизвикателствата и най-вече – хората в компанията. Тогава хоризонталният ти път рязко може да стане вертикален.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-добрият съвет, който съм получавал е „Добре де, защо поне не пробваш?“
А какъв съвет бих дал?
Много ми се ще да кажа нещо мъдро тук, но предполагам, че ще кажа само нещо като „Бъдете любопитни и сами ще си намерите пътя“.
